Здравеопазването в България има за цел да подобри здравното състояние на българските граждани чрез изграждане на модерни институции за предлагане на медицински услуги, тяхното финансиране и осигуряване на качеството. Съществена част от политиката на здравеопазването е психичното здраве, която се осъществява съгласно националната политика за психично здраве.

Психично-здравната помощ в България се осъществява по традиционния институционален модел на диспансери и болници. Извънболничните форми на обслужване като индивидуални и групови практики, в които се прилага интердисциплинарен подход на работа са твърде малко. Почти липсват програми за превенция на психичното здраве за различни възрастови групи.

Проблемите в Община Велико Търново по отношение психичното здраве са същите като тези в страната, въпреки че има разработени различни програми, касаещи превенцията на психичното здраве на различни уязвими групи – Наредба за изграждане и адаптиране на достъпна среда, Стратегия за закрила на детето, Общинска стратегия за равни възможности на хора с увреждания 2004-2007 г.

От месец октомври 2004 г. до месец юни 2005 г. гражданите на Велико Търново участваха във форум-процес темата, на който беше "Подобряване състоянието на психично-здравната помощ на територията на Община Велико Търново". По време на дискусиите гражданите дискутираха психично - здравната помощ на територията на Великотърновска Община, очертаха се постиженията, проблемите и трудностите, както и възможностите за подобряване на психично-здравната помощ. Първото решение на Форума беше да не се говори само за психично - здравна помощ, а за психично здраве в широк аспект. На трета сесия от форум процеса гражданите направиха предложение за изработване на стратегия за подобряване на психичното здраве. Оформиха се препоръки към държавни структури, местни власти частни и неправителствени организации; предложиха идеи за проекти, чрез които ще се решават проблемните кръгове.

Стратегията е гражданска инициатива, съобразена с Политиката за психично здраве на Република България 2004-2012 год., разработена е с подкрепата на Общински съвет и Общинска администрация, Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество, Фондация "Свети Козма и Дамян", експерти психолози-психотерапевти. В работните групи участие взеха представители на Образование, Здравеопазване, Младежи, Потребители, Родители на деца с ментални проблеми, Социални асистенти. В работни срещи участваха и представители на Великотърновска Митрополия, Великотърновска адвокатска колегия и Работодатели.

На територията на Община Велико Търново работят две специализирани лечебни заведения, които оказват психиатрична здравна помощ - Държавната психиатрична болница в с. Церова Кория и Областен диспансер за психични заболявания със стационар. И двете лечебни заведения имат областни функции, защото лекуват пациенти от цялата Великотърновска област. Болницата в с. Церова Кория разполага със 150 легла, 10 на сто от тях са отделени за болни със зависимости. Областният диспансер разполага с 85 легла и 15 легла за дневен стационар. В града функционира Дневен център за деца с проблем в ранна детска възраст, като част от филиала на Дома за медико-социални грижи за деца. На територията на града са регистрирани 19 специализирани практики, работещи по договор с РЗОК. Специалисти психиатри работят на щат към трите Дома за възрастни с умствени увреждания в Присово, Пчелище и Церова кория.

По данни на РЦЗ болните под диспансерно наблюдение на психиатрични заведения, отделения и кабинети са:

Водещи в структурата на регистрираните психичните заболявания и с нарастващи относителни дялове за разглежданите години са:

Честота на регистрираните психични заболявания в национален мащаб:

1. Шизофрения

2. Изоставане в развитието;

3. Манийно –депресивна психоза;

4. Епилепсия;

5. Синдром на алкохолната зависимост.

Изследването, направено в периода 17 май - 16 юни 2005 г. от Главен експерт, секция Глобално психично здраве, НЦООЗ, София, показва, че от 2001 г. в системата за психично здраве не е настъпило съществено подобрение. Наблюдава се единствено известно раздвижване по отношение на интензитета на правените предложения и искания за промяна към взимащите решения. Традиционният модел на обслужване продължава да доминира, а алтернативните методи настъпват много трудно. Безработицата като утежняващ фактор за психичното здраве е висока в областта, няма грижи за преодоляване на стреса, хората не знаят даже и малките си права, липсва финансиране.

Структурата и финансирането на лечението на болните в стационарите създава проблеми в диспропорцията между психиатричното стационарно лечебно заведение и амбулаторно обслужване. В извънболничната психиатрична помощ лечението е със съвременни психотропни медикаменти, докато в психиатричния стационар лечението е с конвенционални медикаменти. Заплащането на лекарски и сестрински труд в психиатричен стационар значително изостава по отношение на това в извънболничната помощ. Психиатричните болници започват да губят най-добрите си специалисти. Квалификацията на целия медицински персонал има нужда от развиване и продължаващо и следдипломно обучение (психиатрично сестринство, различни психотерапевтични методи, програми на психиатрия в общността и др.

Дългогодишната изолация на психиатрични пациенти е довел до обособяване на психиатрични болници извън големите градски центрове, което затруднява комуникациите, транспорта, развитието на оптимални програми от грижи, снабдяването.

Поради факта, че преди 1989 г. за психиатрично здравеопазване се отделят значително по-малко средства и затова психиатричните болници са обособени в стари, неугледни постройки. Икономическата стагнация през последните години не позволява своевременен ремонт.

Липсата на достатъчно места в домовете за пациенти с трайно загубена автономност води до задържане на пациенти в психиатричните лечебни заведения със стационар. Смесването на пациенти в различен стадий на заболяването с пациенти, които са с трайна промяна на личността се явява също като силно стагниращ момент при лечението.

В системата на психиатричното здравеопазване през посочения период промяна настъпила в:

1. Мнозинството от лекарите с призната специалност са регистрирали специализирани практики и работят по договор с НЗОК.

2.Лекарските кабинети са разположени в общността, извън досегашните психиатрични структури.

3. Пациентите свободно избират при кой психиатър да отидат.

4. Възможности за преодоляване на психиатричната стигма.

5. Конкуренцията между психиатрите спомогна за подобряване качеството на обслужването.

6. Извънболнично лечение , роля за което оказва НЗОК.

7. Недостатъчно обезпечено извънболнично лечение на психиатрични пациенти.

Създаване на условия и възможности за подобряване качеството на живот на населението от Община Велико Търново в областта на психичното здраве.

4.2. Приоритети

Посоченото фактическо състояние ни дава основание за посочения период 2005-2008 г. да се стремим към:

- деинституционализация на психично-здравните грижи и преодоляване на изолацията на психично болните;

- спазването на човешките права на потребителите на психиатрични услуги;

- предлагане на комплексни психиатрични услуги,чрез мобилизиране на медицински, социални и други човешки ресурси в общността;

- предлагане на промотивни дейности, насочени не само към групите, нуждаещи се от психично-здравна помощ, но и към цялото общество;

- преодоляване на психиатричната стигма.

4.4.1 Осигуряване възможност на гражданите за превенция, профилактика на психичното здраве, лечение и ресоциализация;

4.4.2. Осигуряване възможност за подобряване на психичното здраве в образователната система;

4.4.3. Информационно осигуряване на Великотърновската общественост по проблемите на психичното здраве;

4.4.4. Разширяване възможностите за участие в гражданския живот на хора с психични проблеми и на лица със специфични нужди;

4.4.5. Създаване условия за социално-психологическа работа чрез религиозните институции.

Разработване на програми съобразно проблематиката и възрастовите групи

Изграждане на консултативни центрове

Разработване програми за развитие ресурсите на педагози и родители за партниране с деца и млади хора;

Формиране на отношение у децата и младите хора към аспектите на психичното здраве /насилие, злоупотреба с вещества, справяне и споделяне при проблеми, личностово развитие, тревожност и страхове, толерантност към връстници с проблеми, равенство между половете и др./

Ангажиране на медиите за обективно, системно и етично отразяване на проблемите на психичното здраве;

Провеждане регулярни социологически проучвания, касаещи психичното здраве и популяризирането им.

1.Създаване на организация на хора с психични проблеми.

1. Създаване на партньорства с религиозни институции и оказване на съдействие на хора с проблеми за контакт с тях.

Дейности по: Подцел 1: Осигуряване възможност на гражданите за превенция, профилактика на психичното здраве, лечение и ресоциализация

1.Създаване на дневен център за психично здраве.

Участници: Община Велико Търново, Областен диспансер за психични заболявания, Център по обществено здраве, НСО

1. Образователни тренинги за специалисти /педагози, социални работници, психолози, педагогически съветници;

2. Създаване на “Училище за родители” /тренинги за родители/;

3. Тренинги за формиране на позитивно и толерантно отношение у деца и млади хора.

Участници: Община Велико Търново,РИОКО, РИО, НСО

1. Разработване и отпечатване на брошури;

2. Създаване на web-site с необходимата информация за институции, специалисти, услуги, статистически данни;

3. Издаване на тримесечен бюлетин;

Участници: Община Велико Търнов, НСО, медии;

1. Учредяване и регистрация на НСО на хора с психични проблеми

2. Обучение на учредителите за работа в НСО – сектора

Участници: Община Велико Търново, НСО, правна клиника

1. Дискусия с представители на религиозните общности и подписване на споразумение/я/ за съвместна дейност в областта на психичното здраве.

Участници:Община Велико Търново, НСО, Религиозни институции.

Участието на партньорите на всички нива на подготовка, съгласуване и обсъждане както и контрол на изпълнението, гарантира прозрачност, компетентност, ефективност, реалистичност на стратегията. В процеса на реализиране на стратегията ще бъдат привлечени Министерство на здравеопазването, МТСП, Министерство на финансите, Министерство на правосъдието Българската асоциация на психолозите, Българската асоциация на психотерапевтите, Българска асоциация на психиатрите, Българска асоциация на социалните работници, Българска асоциация по групова психотерапия и психодрама.

Публичността ще се осигури чрез:

Ежегодни публични отчети;

Ежегодни публични обсъждания на резултатите и проблемите от плана за действие;

Приемане на план за действие за следващ период.

Работна група излъчена от граждански форум и приета от Общински съвет:

1. Утвърждава индикаторите за наблюдение на изпълнението на стратегията.

2. Извършва преглед на постигнатия напредък по отношение на целите.

3. Извършва междинна и крайна оценка на изпълнението на стратегията.

4. Предлага промени, свързани с постигането на целите на плана

5. Предлага на Общински съвет заключителна оценка от мониторинга на дейностите, която включва:

*оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси за изпълнение на плана за оценка на общото въздействие;

*анализ на положителните и отрицателните фактори при изпълнението на програмата;

* оценка на степента на постигане на целите и на устойчивостта на резултатите;

* изводи и препоръки

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ОБЩИНСКИ СЪВЕТ

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

                    /инж. НИКОЛАЙ ТАЧЕВ/