Общински съвет - Велико Търново

Чл. 1 С тази Наредба се определят условията и правилата за устройството и застрояването на Община Велико Търново с оглед ползването на градската среда и сградите от всички групи население, включително хора с увреждания.

Чл. 2 /1/ Наредбата се прилага при изработване и изменение на устройствените планове и при изграждане на нови сгради, благоустройствени и други строежи.

/2/ При преустройство на съществуващи строежи наредбата се прилага задължително за обекти с обществено предназначение, а за останалите обекти – при изискване на инвеститора за осигуряване на възможност за ползването им от хора с увреждания.

/3/ Наредбата може да не се прилага при изработването на изменения на ПУП в територии на КИН и при преустройство на сгради – паметници на културата.

/4/ Измененията на плановете и преустройствата на обекти, изброени по ал.3 задължително се съгласуват с НИПК и се съобразяват със специфичния характер на средата и сградите.

Чл. 3 /1/ Изграждането на градската среда с оглед ползването й от всички групи население, включително хора с увреждания, се организира от общината.

/2/ Общинският съвет ежегодно приема програми и предвижда средства в бюджета си за реализиране на мероприятия за достъпност на градската среда за всички групи население, включително хора с увреждания.

/3/ Общинската администрация, по предложение или съгласувано с местните организации на и за хора с увреждания, изготвят мотивирани предложения до Общински съвет Велико Търново за преустройство и реконструкция на съществуващата градска среда и на отделни сгради и съоръжения в нея с оглед осигуряване на достъпност за всички групи население, включително хора с увреждания.

/4/ Предложения по смисъла на ал.3 до общинската администрация могат да правят и всички юридически и физически лица, включително организации на и за хора с увреждания.

/5/ Предложенията по ал. 3 се внасят в Общински съвет Велико Търново по реда, определен в "Закон за местното самоуправление и местната администрация".

/6/ С решенията по ал.5 могат да се определят:

1. Конкретната градска среда, сградите и съоръженията, за които трябва да се осигури възможност за ползването им от всички групи население, включително хора с увреждания.

2. Необходимостта от извършване на изменения на действащите градоустройствени планове с оглед изграждане на градска среда за ползване от всички групи население, включително хора с увреждания.

3. Обектите по чл.5, в които като условие за издаване на разрешението за строеж трябва да се осигури възможност за достъп и ползване от всички групи население, включително хора с увреждания.

4. Преференции за предприемачите при преустройство на съществуващи обекти с цел осигуряване на достъпна среда за всички групи население, включително хора с увреждания, се вземат от Общински съвет Велико Търново.

5. Източниците и размерът на финансовото осигуряване за изграждането на среда, достъпна за всички групи население, включително хора с увреждания.

6. Отговорността на общинската администрация за изпълнението на решенията.

Чл. 4 /1/ В градската среда се осигурява възможност за придвижване на всички групи население, включително хора с увреждания, както следва:

1. По хоризонталните комуникационни елементи, обслужващи сградите, посочения в чл.5.

2. По улиците и пешеходните зони, пешеходните пътеки тип "зебра" на натоварени кръстовища, островите на пътното платно и пешеходните алеи.

3. По стълбите, свързващи различни нива в градската среда.

4. По подлези и надлези.

/2/ В паркингите на населените места за леките автомобили, които се управляват от хора с увреждания или превозват хора с увреждания, се осигуряват паркоместа с възможно най-добър достъп до входовете, както следва:

1. Най-малко 1 паркоместа – в паркингите до 20 места.

2. Най-малко 2 на сто от паркоместата – в паркингите с повече от 20 места.

Чл. 5 Осигуряват се достъп и ползване от всички групи население, включително хора с увреждания, на следните сгради и съоръжения за обществено ползване:

1. Сгради за търговия, обществено хранене и битово обслужване с площ, по-голяма от 100 кв.м.

2. Детски заведения.

3. Здравни заведения.

4. Заведения за социални грижи.

5. Сгради за просветна и научна дейност.

6. Сгради за културна и обществено-политическа дейност.

7. Сгради за съоръжения за спорт, отдих и туризъм.

8. Сгради за административно, комунално и финансово-кредитно обслужване.

9. Сгради за информация /радио, телевизия и др./.

10. Сгради за комуникационни системи /съобщения, транспорт, електро и топлоснабдяване, ВиК и др./.

11. Сгради с производствено предназначение, чието естество позволява осигуряване на работни места за хора с увреждания.

12. Жилищни сгради, в които са предвидени жилища за ползване от хора с увреждания.

13. Сгради за временно обитаване /хотели, мотели, общежития, почивни станции и др./ с повече от 20 стаи за отдаване под наем.

Чл. 6 /1/ Хоризонталните комуникационни елементи в населените места по чл.4, ал.1, т. 1 и 2 се изпълняват при следните изисквания:

1. Тротоарите, пешеходните алеи и островите на пътното платно да бъдат с широчина не по-малка от 120 см, като на определени места трябва да се осигури място за разминаване на две инвалидни колички с широчина не по-малка от 180 см.

2. Надлъжният наклон на тротоарите и пешеходните алеи да бъде съобразен с теренните дадености.

/2/ Преходите от тротоари към пешеходни пътеки се изпълняват със скосяване на тротоарите с наклон не по-голям от 5 % /1:20/, при минимална широчина на скосяването 120 см, до 0,5 см височина на бордюра над пътното платно.

/3/ Повърхността на скосяването трябва да осигурява безопасно придвижване на колички /инвалидни, детски, товарни и др./, като се забранява използването на подвижни, хлъзгави и трудни за преодоляване настилки на наколна.

/4/ Настилката на скосяването да е контрастна – с цвят и релефност, различни от околните пространства.

Чл. 7 /1/ На кръстовища със светофарни уредби зелената светлина трябва да бъде съпроводена от звуков сигнал.

/2/ На кръстовища без светофарни уредби, които се намират в близост до обектите, посочени в чл.5, се предвижда светофар за самообслужване със светлинен и звуков сигнал с необходимата продължителност, като бутонът за задействане на светофара се монтира на височина 100 см от нивото на прилежащия терен.

/3/ Кутията, съдържаща бутон за включване на светофар, да има сочеща стрелка или тактилна карта на кръстовището.

/4/ На 2 м преди пешеходна пресечка трябва да има стоп-линии за спиране на моторните превозни средства.

Чл. 8 Елементите, които могат да се използват за свързване на различни нива в градската среда, са:

1. Стълби

2. Рампи

3. Повдигателни платформи или асансьори

4. В зависимост от конкретните условия едновременно със стълбите се осигуряват и рампи или обходни алеи

Чл. 9 /1/ Стълбите, свързващи различни нива в градската среда, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. Стълбищните рамена се изграждат с широчина най-малко 150 см и с не по-малко от три стъпала.

2. Стъпалата се предвиждат със скосени навътре чела с широчина, не по-малка от В=32 см, и с височина не по-голяма от Н=15 см /Прил.1/.

3. Най-малко от едната страна на стълбищното рамо се предвижда двоен парапет с височина 70 см за ползване от деца и 90 см за ползване от възрастни, удобен за хващане и подминаващ първото и последното стъпало с най-малко 30 см.

4. Стълбищната площадка да е с дължина не по-малка от 150 см.

5. Първото и последното стъпала да се оцветяват контрастно.

6. Да се предвиждат тактилни водещи ленти с широчина 50 см, оцветени контрастно и с различен релеф спрямо околното пространство, които започват 70 см преди първото стъпало и завършват 70 см след последното стъпало.

/2/ Рампите на открито и тези в подлезите, надлезите и метростанциите трябва да отговарят на следните изисквания:

1. Да имат широчина не по-малка от 120 см, измерена между ръкохватките на парапетите.

2. Да имат наклон не по-голям от 5 % /1:20/; наклон 8 % /1:12/ се допуска за рампи с дължина не по-голяма от 200 см.

3. На всеки 50 см височина или на всеки 10 м дължина, преодолявани чрез рампа, се изгражда площадка с дължина, не по-малка от 200 см.

4. Към откритите страни на рампите се предвижда двоен парапет – с височина 70 см за ползването му от деца и с височина 90 см за ползването му от възрастни, удобен за хващане и подминаващ началото и края на рампата с не по-малко от 30 см.

5. По дължината на свободните страни /една или две/ на рампите се предвиждат предпазни бордюри с височина не по-малка от 5 см и широчина не по-малка от 15 см, върху които се монтират парапетите.

6. Повърхността на рампите трябва да осигурява безопасно придвижване на колички /инвалидни, детски, товарни и др./, като се забранява използването на подвижни, хлъзгави и трудни за преодоляване настилки на наклона.

7. Преди началото и след края на рампата трябва да има тактилна ивица с широчина 50 см, оцветена контрастно и с различен релеф спрямо околното пространство.

/3/ Повдигателните платформи трябва да имат размери не по-малки от 90 на 150 см.

/4/ Елементите, които свързват различните нива в населените места, трябва да бъдат добре осветени.

Чл. 10 Паркоместата за леки автомобили на хора с увреждания се разполагат в началото на паркинга, по възможност успоредно на тротоара, и се изграждат с наклон, не по-голям от 3 на сто, и с широчина 3,60 м.

Чл. 11 /1/ Елементите на транспортно-комуникационните системи, достъпни за ползване от хора с увреждания, включително паркоместата за хора с увреждания, се означават с маркировка и се сигнализират с пътни знаци, информационни табла, разписания и др., съгласно Закона за движение по пътищата и правилника за неговото приложение, като се използват символи, еднакви с тези, които се използват по терминали, стадиони и други обществени сгради и места.

/2/ Маркировките да се изпълняват от контрастиращи визуално и релефно материали, които не предизвикват алергии.

/3/ Пътните знаци да не пречат на движението, да се монтират на височина 180-200 см и стълбовете им да се боядисват в контрастни цветове.

/4/ За специални указателни знаци, надписи, информационни карти и друга текстова информация да се използват ясни и четливи символи, знаци и рисунки, изпълнени контрастно /най-добре черно на бял фон/, монтирани на височина 150-170 см, при осигурена осветеност 500 лукса.

/5/ Поставянето на средствата за сигнализация предварително се съгласува с органите за контрол на автотранспорта /КАТ/ и съответните технически служби в общините.

Чл. 12 Всички елементи за обзавеждане на средата в населените места се разполагат и оразмеряват по начин, осигуряват ползването им от хора с увреждания и трябва да отговарят на следните изисквания:

1. Пейките в градините, парковете и др. обществени места се предвиждат дървени, солидни, с облегала и в края с ограничители, с височина на седалката не по-голяма от 42 см, и се монтират на разстояние не повече от 50 м една от друга.

2. Телефонните апарати и техните елементи се монтират не по-високо от 130 см, като поставките за багаж /чанти, торби и др./ са на 75 см над нивото на тротоара.

3. Пощенските кутии се монтират на височина не повече от 80 см от нивото на тротоара до горния ръб на кутията.

4. Инсталации и уредби, поставени на по-малка височина от 200 см от нивото на тротоара, са опасни за незрящи и слабо зрящи хора и следва да бъдат обезопасени по подходящ звуков начин.

Чл. 13 В обществените сгради достъпът и свободното придвижване се осигуряват, както следва:

1. За сградите без асансьор – в първия етаж, като е недопустимо преодоляване на разлики в нивата само със стъпала или стълби.

2. За многоетажните сгради с асансьори /административни сгради, поликлиники и др./ - и в по-високите нива и етажи, като е недопустимо преодоляване на разлики в нивата само със стъпала или стълби.

3. Във входните и комуникационните пространства /входни преддверия и вестибюли, фоайета, коридори, кулоари, стълби, рампи и асансьори/, свързани с обслужването на помещенията с основно предназначение.

4. В помещенията с основно предназначение /приемни помещения за пътници на гарите, пощенски салони, зали за административно и финансово-кредитно обслужване, търговски, зрителни, лекционни и изложбени зали и др./.

5. В санитарните помещения, определени за ползване от посетители.

Чл. 14 В обектите с производствено, обслужващо и друго предназначение, в които се предвиждат и работни места за хора с увреждания, се осигуряват условия за свободно придвижване на хора с увреждания, както следва:

1. Във входните и комуникационните пространства /входни и вестибюли, преддверия, фоайета, коридори, стълби, рампи, асансьори и др./, обслужващи работните помещения.

2. В работните помещения, в които се предвиждат работни места за хора с увреждания.

3. В санитарно-хигиенните и другите спомагателни помещения /съблекални, гардеробни, бани, умивални, тоалетни и др./.

4. В помещенията за хранене, здравно обслужване, културни дейности, търговско обслужване и административно управление и сградите и съоръженията за спорт.

Чл. 15 /1/ В жилищните блокове с асансьори се осигурява достъп до жилищата и елементите за общо ползване, както и до обектите за обществено обслужване в приземните етажи.

/2/ Елементи за общо ползване по смисъла на ал.1 са:

1. Входните и комуникационните пространства – входни преддверия и фоайета, стълби и стълбищни площадки, рампи, коридори, асансьори и площадки пред входните врати на жилищните сгради.

2. Помещения и пространства за общо ползване – помещения за колички, разносна търговия, клубове, перални, сушилни и др.

Чл. 16 В жилищни сгради без асансьор се осигурява достъп до жилищата в приземния етаж с рампи, изпълнени съгласно чл.9.

Чл. 17 Оразмеряването, функционално-пространственото разпределение, обзавеждането и съоръжаването на сградите и съоръженията по чл.5 трябва да осигуряват безпрепятствено придвижване и достъп на хората с увреждания така, че да отговарят на ергономичните, физиологичните и социално-битовите потребности на всички групи население, включително на хората с увреждания.

Чл. 18 Комуникационните елементи на сградите по чл.5, с оглед ползването им от всички групи население, включително хора с увреждания, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. Коридорите се предвиждат с широчина, не по-малка от 150 см.

2. За преодоляване на разлики в нивата в коридори и фоайета се изграждат рампи съгласно изискванията на чл.9.

3. Един от асансьорите в сградата трябва да има кабина със светла широчина, не по-малка от 110 см, със светла дълбочина, не по-малка от 140 см, и с широчина на светлия отвор на вратата 90 см, като пред входа на асансьора се осигурява свободна площ за движение с размери, не по-малки от 180 на 150 см, и да спира на нивото на етажа с праг, не по-висок от 0,5 см.

4. Асансьорите се съоръжават с устройства за светлинен и звуков сигнал и тактилно табло за управление.

5. Вратите към помещенията се предвиждат със светла широчина, не по-малка от 90 см като се допускат прагове с височина, не по-голяма от 0,5 см.

6. Един от входовете, по възможност главният, трябва да бъде достижим без стъпала, а когато това е технически нецелесъобразно за изпълнение, се предвижда и рампа, съгласно изискванията на чл.9.

7. Хоризонталните площадки пред входовете на сградите и входните преддверия се изграждат с размери, не по-малки от 180 на 150 см.

8. Входните врати на сградите се предвиждат с широчина на светлия отвор, не по-малка от 100 см, като при врати с повече от едно крило - най-малко едно от крилата се предвижда с широчина, не по-малка от 90 см; не се допускат само въртящи се и летящи врати и врати с тежки затварящи устройства.

9. Външните стълби пред входовете на сградите се изграждат съгласно изискванията на чл.8 и с височина, преодолявана от едно стълбищно рамо, не по-голяма от 120 см.

10. Вътрешните стълби се изграждат съгласно изискванията на чл.8, ал.1 и с височина, преодолявана от едно стълбищно рамо, не по-голяма от 180 см, и широчина на стълбищното рамо, не по-малка от 120 см, като стълбищните площадки са с размери, не по-малки от 150 на 150 см.

Чл. 19 Санитарните помещения в сградите по чл.5, с оглед ползването им от всички групи население, включително хора с увреждания, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. Пред санитарните уреди в санитарните помещения се осигурява свободна площ с размери, не по-малки от 130 на 130 см.

2. В обществените и производствените сгради се изгражда най-малко един санитарен възел /преддверие и тоалетна/, като размерите на тоалетната са не по-малки от 170 на 225 см, а на преддверието – не по-малки от 130 на 180 см. Вратата на тоалетната трябва да се отваря навън.

Чл. 20 В жилищните сгради с предвидени в тях жилища на хора с увреждания и в сградите за временно обитаване /хотели, мотели, почивни станции, общежития, домове за стари хора, пансионати и др./, се осигурява свободна немебелирана площ с размери, не по-малки от 130 на 130 см., за:

1. Обитаваните помещения на жилищните сгради /дневни, столови, спални и кабинети/.

2. Обслужващите помещения – преддверия, кухни, санитарни помещения и открити пространства /балкони, лоджии и тераси/.

Чл. 21 Помещенията в сградите и обектите за обществено обслужване, трябва да отговарят на следните специфични изисквания:

1. Пред местата, предназначени за ползване от хора с увреждания, се осигурява свободно пространство с размери, не по-малки от 180 на 130 см.

2. В помещенията, в които съобразно функциите им се предвижда движение по пътеки, през проходи, при касовите апарати и др., се осигурява широчина, не по-малка от 90 см, по пътя на придвижването.

Чл. 22 В аудиториите, кабинетите и лабораториите във висшите учебни заведения се осигуряват по две места за хора, придвижващи се с инвалидни колички, означени по подходящ начин, и по две места за лица с увреден слух, снабдени с индукционна верига и означени по подходящ начин.

Чл. 23 Предвиждат се по едно място за инвалидна количка и най-малко две места, снабдени с индукционна верига, за лица с увреден слух:

1. В залите, предназначени за провеждане на конгреси и конференции, с по-малко от 200 места.

2. В залите, предназначени за провеждане на конгреси и конференции, с повече от 200 места – на всеки 200 места.

3. Местата, предназначени за инвалидни колички, се разполагат в края на редовете и в непосредствена близост до евакуационните изходи.

Чл. 24 В сгради и съоръжения за спорт с трибуни до 2000 места се предвиждат най-малко четири места за хора, придвижващи се с инвалидни колички, а при трибуни с повече от 2000 места – по четири места на всеки 2000 места. Местата за инвалидни колички се разполагат в края на редовете или в самостоятелна ложа и в непосредствена близост до евакуационните изходи.

Чл. 25 При реконструкция на обекти по чл.5, когато е технически трудно да се осигури придвижването за хора с инвалидни колички, се предвиждат временни рампи или повдигателни платформи.

Чл. 26 /1/ Работодател или длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по тази наредба и при изготвянето на проекти за сгради и планове по ЗУТ се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

/2/ При повторно нарушение може да бъде наложено и наказание временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност.

Чл. 27 Физическо лице, едноличен търговец, юридическо лице или обществена организация, което не спази изискванията и условията на наредбата за ползването на градската среда и сградите от инвалиди се наказва с глоба от 50 до 200 лв.

Чл. 28 /1/ Нарушенията на тази Наредба се установяват с акт, който се съставя от упълномощени от Кмета на Общината длъжностни лица.

/2/ Наказателните постановления се издават от Кмета на Общината.

Чл. 29 Административното производство за установените нарушения се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 30 Наложените глоби за нарушения по тази наредба се внасят в приход на Общинския бюджет и се разходват за осъществяване на дейностите по Глава втора от Наредбата.

§ 1 В Приложение 1 са дадени схеми, чертежи и таблици за онагледяване на текстовете от настоящата Наредба за изграждане на общодостъпна среда в гр.Велико Търново.

§ 2. В приложение № 1 са дадени схеми, чертежи и таблици за онагледяване на текстовете от настоящата Наредба за изграждане и адаптиране на общодостъпна среда в гр. Велико Търново.

§ 3. Наредбата е приета с Решение № 806 от 18.07.2002 г. на Общински съвет Велико Търново и влиза в сила в тридневен срок след публикуването й в местен ежедневник.

НАРЕДБИ