за изпълнение на Общия устройствен план на гр. Велико Търново

Градоустройството е целесъобразен начин на организация и взаимообвързване на отделните образуващи елементи в урбанизираните територии. С устройствените планове се създава основа за дългосрочно, устойчиво устройствено развитие на териториите. Целта е осигуряване хармонично развитие на обществото чрез:

През периода 1987-1997г. при условията на сега отменената нормативна уредба по устройство на територията е изработен, процедиран и одобрен Общ устройствен план на гр. Велико Търново. Поради настъпили съществени обществено-икономически и устройствени условия през 2001 г. е възложено изработване частично изменение на Общият устройствен план със специфични правила и норми за устройство на територията на гр. Велико Търново и Схема за устройствено зониране. Процедурата по одобряването е завършила с Решение №11-67 от Протокол №70/31.07.2003 г. на Общински съвет гр. Велико Търново.

Анализът на изходната информация показва, че гр. Велико Търново е наследил една естествена и целесъобразна организация на градообразуващите компоненти, формирана във времето. Корените на града ни водят от дълбока древност. Географското, териториално, стратегическото му местоположение и не на последно място комуникационната достъпност са благоприятствали за правилното развитие на града.

Град Велико Търново се намира в централна България в подножието на Стара планина. Разположен е на историческите хълмове Царевец, Трапезица и Света Гора, надвиснали над река Янтра и широките й меандри. Градът отстои на почти на равни разстояния от най-големите градове в страната - 241 км североизточно от София, 228 км югозападно от Варна, 192 км североизточно от Пловдив и 224 км северозападно от Бургас. Велико Търново е административен център. Благоприятният климат, наличието на природни и исторически забележителности и развитието на народните художествени занаяти създават предпоставки за развитието му.

1. ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА УРБАНИЗИРАНАТА ТЕРИТОРИЯ И ФУНКЦИОНАЛНО ЗОНИРАНЕ.

Функционалната организация е в зависимост от подробен анализ на физически, микроклиматически дадености, демографски прогнози, местни традиции и нормативна база. В тази връзка са зонирани трите основни жизнени компонента – труд, обитаване и отдих.

1.1. ОБИТАВАНЕ

С общия устройствен план на гр. Велико Търново се предвижда запазване характерната за града ни структура, съставена от жилищни, смесени, старинни, производствени и рекреационни зони.

Централната градска част е със средноетажна смесена застройка, предимно със сключен характер и концентрация в приземните нива на жилищните сгради и в сградите с обществен характер на обекти на комплексното обществено обслужване – заведения за обществено хранене, магазини, ателиета за услуги и сгради със социални, административни и културни функции.

Жилищните квартали "Бузлуджа", "Кольо Фичето", "Картала" и "Чолаковци" са с високоетажна смесена застройка, предимно със свободно стоящи сгради и самостоятелни обекти с обществен характер.

В периода от 2000 г. до 2004 г. са разрешени и изградени: жилища и жилищни сгради обществено-обслужващи и промишлени сгради

-2000г.- 108 -

-2001г.- 93 -

-2002г.- 183 140

-2003г.- 150 194

-2004г.- 1341 248

В горепосочените данни не са включени преустройствата и ремонтите.

В изпълнение на ОГП-97 и частичното му изменение с ОГП-2003 са извършени процедури по обявяване и одобряване на подробни устройствени планове за следните квартали:

- 2000г. - ПУП Промишлена зона “Дълга лъка”

- 2002г. – ПУП за квартал 581-597 (терен БВУ)

- 2003г. – актуализация ПУП квартал “Картала” и ПУП кв.”Бузлуджа”

- 2004г. – актуализация ПУП кв. “Света гора”(предварителен проект)

За тереторията на гр.Велико Търново за по-малко от три квартала са одобрени множество подробни устройствени планове:

2000г - 108 броя

2001г. – 102 бр.

2002г. – 92 бр.

2003г. – 115 бр.

2004г. – 193бр.

Жилищните квартали "Кольо Фичето" и "Чолаковци" са изградени в зоните си за жилищно и обществено строителство, докато в рамките на жилищните територии "Картала" и "Бузлуджа" все още има неусвоена жилищна и обществено-обслужваща територия.

За съжаление прогнозите за увеличаване на населението не се оказаха актуални и през последното десетилетие се установи тенденция към намаляване на населението- през 2004г. гр. Велико Търново наброява 67000 души.

В периода дек. 2003-дек. 2004 г. са изградени и въведени в експлоатация 344 бр. нови сгради и множество реконструкции, пристроявания и надстроявания към съществуващите.

1.2. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

Древните корени и богатата история на селището са съхранени и до днес чрез 668 броя сгради – паметници на културата.

Старинните градски зони обхващат исторически формирания градски център и кварталите "Варуша", "Максим Райкович", "Асенова махала" и "Гурко".

Характерно за град Велико Търново е наличието на значимо по обем и стойности културно-историческо наследство, , чието присъствие наред с уникалните природо-географски дадености определя до голяма степен спецификата на цялостния облик на града, както и определени аспекти на градския живот на стопанските активности. Обектите на наследството са концентрирани в една относително компактна и непрекъсната структура със съхранени градоустройствени характеристики и със благоприятна обвързаност между културно-историческите репери от различните периоди от една страна, и от друга с природо-географските дадености, осигуряващи специфични условия за пространствено присъствие и визуален контакт. Условно, могат да бъдат обособени две самостоятелни териториални съсредоточия на културно-историческия потенциал на града:

територия на археологическите резервати Царевец, Трапезица и Момина крепост, определени с ПМС №506/1955 г. и Наредба №15 на Комитета за култура и Комитета по архитектура и благоустройство, публ. ДВ бр. 20/1980 г.;

територии със съхранена градоустройствена структура и паметници на културата (ПК) от възрожденския и следосвобожденския периоди, със статути на групови паметници на културата и режими на опазване, съгласно решения на Националния съвет за опазване паметниците на културата (НСОПК) от протоколи №4/1999 г. и №3/2000 г., одобрени от министъра на културата. В тази група се включва и незастроената територия на хълма Света гора с потенциал за разкриване и експониране на археологически ПК, както поради идентичния ù статут по ЗПКМ, така и с оглед условията и възможностите за бъдеща устройствена намеса, респективно по отношение нуждата от специфично устройствено нормиране.

Измежду териториите от първата група определена степен на социализация е придбила само тази на хълма Царевец, на която са експонирани елементи от средновековната структура и която е обект на активни посещения с познавателна и с културна цел. Останалите територии са без съвременна функционална идентификация с оглед ежедневното обществено използване и почти без развити функционални връзки със селищния организъм (Момина крепост се намира извън границите на населеното място).

Териториите от втората група се вписват във функционирането на съвременния град, като за част от тях преобладаваща е жилищната функция (с такава са архитектурно-строителните зони (съгласно възприетото от НИПК наименование) "Асенова махала", "Максим Райкович", "Варуша", "Света гора-Турската махала"), а друга част представлява елемент от активния градски център ("Главна улица-Опълченска-Пиколо-Иван Вазов", "Главна улица-Христо Ботев-Хаджи Димитър"). Със по-смесено функционално съдържание и тенденции към развитие на нежилищни функции е територията на архитектурно-строителна зона "Гурко". Отделните зони се различават и по интензивността на присъствие на единични паметници на културата. Така описаната специфика на градоустройствения статут, както е и мастото на отделните зони в цялостния селищен организъм и теренните особености, обуславят различно състояние на отделните зони и по отношение моментното състояние на средата на сградния фонт и на инфраструктурата, степен на осъщественост на устройствени и благоустройствени мероприятия, съвременен инвестиционен интерес. В този контекст в най-неблагоприятно положение се намират зоните "Варуша", "Максим Райкович" и "Света гора".

Като цяло значителна част от жилищния фонд се нуждае от обновяване и реконструкция, най-вече по отношение основен ремонт на покриви и фасади и повишаване топлотехническата ефективност.

1.3. ТРУД

Основните промишлени предприятия са изнесени в производствени зони на дистанция от териториите за обитаване и отдих, като по този начин се гарантира чистотата на жилищната среда. Образувани са 4 зони – Дълга лъка с площ 112 ха, Западна промишлена зона с площ 220ха, Централна зона с площ 292 ха и Източна зона с площ 179 ха. Всички с изключение на Западна промишлена зона в западна и северо-западна посока са усвоени и застроени в голяма степен. С ускорени темпове протичат процесите на преструктуриране на територията, реконструкция и адаптация на сградния фонд в съответствие с инвестиционните намерения на новите собственици от частния сектор.

В периода дек. 2003-дек. 2004 г. са въведени в експлоатация 1 бр. фабрика за шев и бродерия, 2 бр. автомивки, разширение на съществуваща складова база на предприятие за опаковки, офиси, складове и цех за пакетиране на насипни хранителни стоки на "Грестокомерс" ООД, склад за авточасти в промишлена зона "Честово", разширение складова база "Аркус", множество преустройства, реконструкции и др.

1.4. ОТДИХ

Четлива по отношение на градската тъкан е системата на различните степени на отдих – ежедневен (паркове и спортни съоръжения), епизодичен (хълм Света гора) и сезонен (зоните на § 4 - Пишмана и Козлуджа).

Съгласно изискванията на Наредба №7/2004г. необходимите обществено-озеленени площи за широко и специфично ползване за град като Велико Търново до 70 000 жители е 18 кв. м. на жител. Възприетата оразмерителна база от 67 000 жители това означава 120 ха. Съгласно баланса на ОГП 51 ха са съществуващите озеленени площи за широко ползване в жилищните зони. Към тях се прибавят 20 ха санитарно-охранителни пояси и 90 ха по поречието на р. Янтра общо 161 ха. От това следва че към настоящия момент не се нарушават изискванията на действащата нормативна уредба за озеленяване.

Извън строителните граници, но в непосредствена близост са разположени земи по §4 от ЗСПЗЗ, за които Общинския съвет е взел решение за включването им в строителните граници. Характерът и степента на застрояването в тях, обаче на предполага включването им в строителните граници на града, поради което в ОГП 2003 се предлага те да се регламентират като селищни образования в собствени граници.

2. ИНЖЕНЕРНА ИНФРАСТРУКТУРА

Комуникационните проблеми на града се решават като главни направления на ниво Варна-София и Русе-Стара Загора и улична мрежа.

Уличната мрежа се състои от главна, второстепенни и напречни обслужващи улици. Гръбнак на транспорта са улиците от площад "Иван-Асен" към кв."Чолаковци" и гр. София. Транзитното движение се организира чрез ул."Магистрална" и двата пътни възела-Южен и Западен. Връзките със съседните общини и населени места от страната се осъществява чрез първокласният път I-4 с Европейска категоризация Е-772 (София-Ябланица-Севлиево-Велико Търново-Търговище-Шумен-Варна) и общинската пътна мрежа (IV клас).

Водоснабдени са 100% от застроените имоти и канализирани част от имотите, като канализацията в старата част е зидана и се нуждае от незабавна реконструкция. Отпадъчните води от имоти в някои части на стария град се заустват направо в р. Янтра, което замърсява реката и е предпоставка за свлачища.

С оглед премахване на тези затруднения се прилагат специфични изисквания за изграждане на канализационната мрежа в тези райони.

Електроснабдяването в града става от подстанции "Велико Търново-"1 и "Картала". Нуждите на промишлеността се задоволяват от подстанция "Дълга лъка". Мощността в съществуващите подстанции задоволява нуждите на града понастоящем и има свободен капацитет.

Газификация – През 2004 г. приключи строителството на магистралното отклонение от Главен магистрален газопровод до автоматизирана АГРС. През 2004г. започна реализирането на газоразпределителна мрежа за гр. Велико Търново по схемата на ОГП за газификация. До този момент е изграден 4300 м стоманен газопровод и 9400 м пластмасов газопровод. Присъединени са 9 промишлени предприятия 12 обществено-административни сгради и 70 жилищни обекта.

3. ОБСЛУЖВАЩА ИНФРАСТРУКТУРА

Заложени нови мероприятия в Общия устройствен план на гр. Велико Търново в областта на обслужващата инфраструктура не са предвидени.

Съществуващия сграден фонд в административно-деловата сфера, както и в сферата на образованието, културата и социалния сектор в пълна степен задоволява потребностите на населението.

Наблюдава се тенденция за непрекъснато нарастване активността на частния сектор в изграждането на малки търговски обекти, които са равномерно разпределени в жилищните зони и задоволяват потребностите на населението.

В областта на здравеопазването също преобладава частната инициатива за изграждане на малки здравни обекти.

Съществуващата база в средните общообразователни училища задоволява контингента ученици от гр. Велико Търново.

Предвидените с ОГП-97 неизградени пет училища с ОГП -2003 се запазват само две за комплексите "Бузлуджа" и "Картала". Предвижданите за отпадане терени за училища няма да нарушат нормативите за стопроцентов обхват на децата във възраст от 7 години до 19 години на възприета оразмерителна база от 67 хиляди жители. Съществуващите детски градини задоволяват необходимия брой групи при обхват 50% от деца от 4 да 7 годишна възраст.

Висшето образование е представено от Великотърновския университет "Св.Св.Кирил и Методий" и Националния военен университет "Васил Левски.

Системата на здравеопазването разполага с необходимата база за провеждане на здравната реформа в доболничната и болнична помощ. Базата на социалното подпомагане е добре развита. С ОГП не се предвижда разширяването ù с нови обекти определени на регионално и национално ниво.

4. Транспортно-комуникационни връзки

Велико Търново е град с изключително характерна градоустройствена структура, обусловена от сложни релефни дадености и концентрация на трасета на първостепенна републиканска пътна мрежа. Поради тези обстоятелства транспортните проблеми на града в значителна степен са един от основните фактори, определящи неговото развитие и нормалното функциониране на отделните урбанистични подсистеми. Основните насоки за развитие на транспортно-комуникационната система на града са определени с ГКТП към ОГП – 97. След неговото одобряване е реализиран само ЮПВ. Предстои реализация на външните връзки от републиканската пътна мрежа, другите обходни трасета и връзките с гр. Горна Оряховица.

По отношение на паркирането конкретното разпределение и вида на паркиране (открито, подземно, етажно) е предмет на ПУП на отделни структурни единици. В ценралната част, където е концентрирана административна търговска делова и културна активност на населението през 2004 г. са извършени значителни проектни проучвания за използване на всички възможности за устройване на паркинги.

В резултата на анализ на състоянието на ОГП следва да се работи в посока за

- осигуряване на теренни възможности за преминаване на нереализирани проектни елементи на първостепенната улична мрежа, предвидени с ГКТП или реконструкция на съществуващите такива

- извършване на изпреварващи подробната планиране комуникационни проучване

- изследване на всички възможности за паркиране.

5. СЪЗДАВАНЕ УСЛОВИЯ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНОТО РАВНОВЕСИЕ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ НЕБЛАГОПРИЯТНИ АНТРОПОГЕННИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ

5.1. ВЪЗДУХ

Основните източници на замърсяване ня атмосферния въздух в града са: автомобилния транспорт, отоплителната централа и битовите отоплителни източници, и промишлени източници. Експертните проучвания показват, че нивата на замърсяване са по-ниски от пределно допустимите. Общинската администрация има изготвена и одобрена от Общински съвет Програма за чистота на атмосферния въздух на града. Най-значимата мярка е реализиране на газификацията на гр. В. Търново. Подготвя се план за организация на движението с цел намаляване вредностите от автомобилния транспорт.

5.2. ШУМОВО НАТОВАРВАНЕ

Основният източник на шум е автомобилния транспорт. В тази връзка ежегодно се извършват строително-ремонтни работи по уличната мрежа в целия град, изкърпване на единични копки, цели улични трасета и хоризонтална маркировка. Извършват се и залесителни мероприятия по улици и паркове.

Друг добър ефект от шумова изолация е подмяната на дограма на жилищни, административни и учебни сгради.

Устройственото планиране на населените места е в пряка зависимост от обществено-икономическите условия и обновената законова уредба.

Това поставя изцяло нови рамки на градоустройственото планиране, както и съвсем различни от досегашните механизми за регулиране на процесите на територията.

Преминаването от централизирана планова икономика към пазарно стопанство, развитието на частния сектор в производството и обслужването на населението, новото отношение за неприкосновеност на частната собственост, новите принципи на самоуправление на общините и др. поставят началото на нов етап в устройството на населените места и нов подход при решаването на натрупаните проблеми и насоки за бъдещото им развитие.

Тези фактори определят частичните изменения, предложени с предвижданията на общия устройствен план 2003г. и той следва да се ползва след внимателен анализ и съпоставка с основните принципи на новото време:

Осигуряване възможно най-добър баланс между частните и обществените интереси, т.е. планът да защитава и гарантира частната собственост, но в същото време да дава възможност за реализация на доказани обществени интереси.

Равнопоставеност между различните видове собственост. За реализацията на определени мероприятия от обществен интерес с търговска привлекателност се дава възможност на всички собственици и инвеститори, включително и частни.

Съвместимост на урбанизираните територии с природната среда.

Гъвкав подход с цел осигуряване възможност за по-оперативно действие на общинската администрация. Планът е инструмент за ефективно управление на градската територия, като едновременно е достатъчно ясен и точен и с възможности за бързо привеждане в съответствие с динамично изменящите се условия.

След този преглед на Общия градоустройствен план на гр. Велико Търново, може да се каже, че изпълнява предназначението си и дава възможност за приложение при съвременни условия.