Авторски колектив: арх. Донка Колева - ръководител

арх. Светла Цонева

инж. Динко Кечев

инж. Иван Христов

Олга Петърчева

Диана Гаврилова

Севда Николова

Специалисти от РИМ – Велико Търново и АИМ при БАН - В.Търново

Тихомир Манов

Настоящата "Концепция за устойчиво развитие на Стария град" е разработена от специализирана комисия на общинската администрация в съответствие приоритетите на общинската стратегия за развитие и на решение №190, протокол №16/29.07.04г от заседание на Общински съвет–Велико Търново

При нейното изготвяне са използвани мнения, идеи и становища на специалисти и обществени личности, на различни организации, на културни институции и партньори.

Концепцията се основава на наблюдения и анализи, на българския и чуждестранния опит в тази област, на действащото национално законодателство и на ратифицираните от Република България международни конвенции, харти и документи за културното и природно наследство.

Концепцията използва за основни принципите на "интегрираната консервация”, “интегрираното съхранение”,“устойчивото развитие" и “координацията”. Тя предлага съответни предпазни мерки и начини за обновяване, поддържане и изграждане териториите на културно-историческото наследство, тяхното използване и приспособяване към потребностите на обществото, превръщането им в “живо културно наследство", възможности за финансовото им обезпечаване и за вписването на Стария град в общото европейско културно пространство в процеса на нашата евроинтеграция, на базата на създаден обществен консенсус по отношение на неговото бъдеще и при обединяване усилията на всички за постигане на общите интереси.

Прилагането на тези принципи означава повишаване ролята на културното наследство, нови подходи и нов стил на управление в партньорство и тясно сътрудничество между участниците действащи в икономическата, социалната, културната и екологичната сфера.

Старината част на Велико Търново е национално богатство, културно-историческа памет създавана в продължение на много векове, която трябва грижливо да съхраним за бъдещите поколения на България и Европа.

В "Концепцията за устойчиво развитие на Стария град" се формулират основните насоки за опазване ресурсите и културните ценности на архитектурно-музейните резервати, археологическите и архитектурно-строителните зони в старинните територии на град Велико Търново, наричани "С т а р и я т г р а д," тяхната интеграция и устойчиво развитие като жизнена среда и обществени пространства, наситени с традиционни дейности, като културна идентичност и европейско културно-историческо средище и център на културния туризъм. Тя разглежда в последователност:

Старият град е културен феномен, формиран в продължение на много векове. От края на ХІІІ в. пр.Хр. са Първите тракийски поселения върху трихълмието и поречието на Янтра при църквите “Св.Димитър”,"Св.Петър и Павел” и “Св.40 мъченици”; Късната античност ІVв. е на хълма Царевец и Момина крепост, Ранновизантийският град Сукидава V-VІІв - на Царевец и Момина крепост; Българското селище и предстоличния период Х-ХІв. - на Царевец и поречието на Янтра; Средновековието - столичен период ХІІ-ХІVв. - на Царевец, Трапезица, Девинград /Момина крепост/ и по поречието на т.н.”Новия град”; следват Османският период ХV-ХVІІв; Възраждането ХVПІ-ХІХв.и периодът от след Освобождението до днес, с разширяване на града на запад. От 1185г. до 1393г.Търновград е столица на възобновената средновековна българска държава.

Географското му разположение е кръстопът на световните посоки, върху природно защитени хълмове с високи скали, застроени с крепостни съоражения, църкви и жилищни сгради и по техните склонове между меандъра на р.Янтра.

Повече от столетие Старият град е бил обект на проучвания и изследвания от страна на български и чуждестранни учени, събуждал е интереса на много пътешественици и продължава да привлича туристи от целия свят. Притежава следните културни ценности:

Направената характеристика отговаря на критериите на ратифицирана от България Конвенцията за опазване на Световното културно и природно наследство (1972). Тя дава основания да се смята, че ценностите на Стария град притежават необходимата "изключителна общочовешка стойност" и ако не изцяло то определени негови обекти или зони от територията на средновековния и възрожденския град, заедно с природната рамка, могат да бъдат номинирани и включени в Листата на Световното културно наследство. Високият международен статус би създал извънредно благоприятни условия за ускорено постигане на посочените цели, защото ще нарасне неговата привлекателност като световно културно средище и център на културен туризъм, ще бъде осигурен достъп до специализираните фондове за международни помощи и в резултат на ясна стратегия неговите културни стойности ще бъдат опазвани според международните критерии.

Старият град притежава силен социално-икономически ресурс, който може да носи реални ползи на обществото и на собствениците на имоти в него. Преобладават жилищните, но има и значителен брой обществени, религиозни, образователни, социални, търговски, промишлени и други сгради и територии, значителна част от които се нуждаят от обновление и преструктуриране. Според прогнозите на Съвета на Европа представени на различни форуми, културното наследство все повече ще влияе върху качеството на живот и ще бъде източник на доходи от културен туризъм, търговия и услуги в сферата на отдиха и др. Това предполага едно разумно и ефективно използване па ресурсите на Стария град в резултат от изготвена далновидна стратегия.

Разположен на изключително красиви и недостъпни скални хълмове, между меандъра на р.Янтра, Старият град е уникално дело на природата и човека.

Градът е център на национални и международни транспортните връзки в посока изток-запад и север-юг, както в миналото така и днес. Те преминават през и до неговата територия, решени са чрез съвременни възли, на нива от запад и от юг.

Околностите и прилежащите територии са предимно горски фонд и паркове използвани за отдих и спорт, богати на природни и културни забележителности, като пещери, манастири, защитени територии, парк "Света гора", местността "Ксилифор", парк-дендрариум "1300-години България" и т. н.

Природните дадености, скалните венци, речното корито на р. Янтра, хълмовете и зелената система, заедно с урбанизираните територии са един изключителен исторически формирал се "к у л т у р е н п е й з а ж", изискващ внимание и грижа за неговото поддържане, съхраняване и укрепване, без драстични промени в природната и архитектурната рамка. Той също би могъл да бъде номиниран като обект на световното наследство.

Доразвиването на транспортните коридори и пътните възли към града, особено в северната и източната част, където е неговата най-стара територия, поддържането и използването на зелената система от север, изток и юг за нуждите на населението и туризма са тенденции, обуславящи добрата комуникация и добрата екологична обстановка.

Ситуацията в Стария град се анализира и оценява според поставените цели и в съответствие с посочените международни критерии.

Стария град заедно с охранителната зона включва територия от 2 300 дка, с около 2 900 имота и постоянно население от 8 440 жители.

Неговите граници са определени с ПМС 506 от 1955г. и Наредба №15 от 1980г., включвайки резерватите “Царевец”, Трапезица” и “Момина крепост”, архитектурните ансамбли в кварталите "Св.гора”, "Асенов”, "Варуша”, "Гурко”, "Максим Райкович”, "Контактна зона”, част от центъра на града, крайречните зони и много единични паметници на културата. (Приложение 4)

Състоянието на културно-историческото наследство на Стария град днес е в резултат на продължителни над 100-годишни усилия за неговото спасяване и опазване, започвайки още с дейността на Търновско археологическо дружество, първото създадено у нас след Освобождението. Специалната грижа на държавата и местното управление намираме в прилаганите нормативните документи като: първите разпоредби на “Закона за старините” от 1911г., “Наредбата-закон за запазване на старинните постройки в населените места” от 1936г., “Закона за паметниците на културата и музеите” от 1969г., ПМС № 506 от 1955г. за обявяване на част от В.Търново и Арбанаси за музеен резерват, ПМС №6 от 1966г. за развитие на В.Търново като исторически, културен и туристически град, Наредба № 15 /Дв.бр.20/1980г./ за опазване, застрояване и благоустрояване на старинната част на В.Търново и Арбанаси. Конкретната защита и охрана на недвижимите паметниците на културата се определят и чрез обявяване на списъците на народни старини в Дв.бр.69/1927 и бр.221/1927г., на Регистъра на паметниците от 1956г., на списъците на архитектурно-строителните паметници, ансамбли, комплекси и архитектурно-музейни резервати в Дв.бр.102/1964г., деклариране на списъците на паметниците на културата от 1975г., 1980г. и 1985г., предложение за частична актуализация списъците от НИПК с протокол №13/2002г., изготвяне на режимите за опазване на дванадесетте археологически, архитектурно-строителни и охранителни зони, както и утвърждаване през 2000г от НСОПК на старата част на В.Търново за историческо селище - групов паметник на културата, в съответствие на Наредба № 5 на Министерство на културата.

През 2003г. се изготвиха и одобриха "Специфични правила и норми за устройство на територията на В. Търново" към актуализацията на ОГП на града.

Ще отбележим най-положителните страни по опазването на Стария град:

Дългогодишната консервационна дейност се е осъществявала според международните методи и принципи при оптимално съхраняване на автентичността на историческата среда, което е едно от най-важните изисквания на Световното наследство. Дейността на българската консервационна школа достига най-голяма активност в периода 1974-1986 г, когато са вложени общо около 30 млн лв. (по около 2,5 млн лв. ежегодно). Изплатените средства за консервация от 1987-1991г. са 4,5 млн.лв., а от 1992г-1998г. - за реставрация на възрожденски къщи от фонд"ЖС" около 12,3 млн.лв., без дейностите на ССО”Архитектурен резерват”. За реставрация на Царевец до 1991г. са изразходвани 5,9 мл.лв. и 12мл.лв. - за създаването на спектакъла "Звук и светлина”. За археологическите разкопки са изразходвани набраните от продажба на специални марки -2,5 млн.лв,. Общо за посочените периоди са реставрирани близо 107 къщи от ансамблите по ул."Гурко”, ”Въстаническа", "Иван Панов”, ”Самоводска чаршия”, около 15 обекта с висока стойност и възстановени интериори, например музеите - "Сарафкина къща", "Леон Филипов", "Ем.Станев", галериите -"Иван Христов”и "Момчев”, творческите домове -"Малка Сарафкина къща", "Къщата с маймунката”, "Синята къща”, "Къщата на "Читалищна"4", църквите -"Св.Петър и Павел”, "Св.Димитър”, "Св.Георги” и са реконструирани ул."Гурко”,“Г.Раковски”, пл."Самоводски пазар”и т.н.

В последните години опазването на недвижимите паметници на културата се извършва и финансира по няколко направления:

По т.н. Държавна задача на Министерството на културата за периоди по години, както следва:

• 1992г.-1995г. общо 5,1млн.лв.
• 1996г.-1998г. общо 60,5х.лв.
• 2000г.-2003г. 249,8х.лв., от които 194х.лв. за ц.”Св.40 мъченици”

От общинския бюджет за консервационни дейности на църквата "Св. 40 мъченици" в периода 2000–2002г. са изразходени 58 х.лв. и 2003г. от ПКЗНБАК за авариралото платно на ул."Кл.Охридски" –235 хлв.

От други източници с финансово участие на общината по проекти за реставрация, фасаден ремонт на паметници на културата и благоустрояване на средата и туристическите маршрути, като:

• Проект “Красива България”ІІ и ІІІ 2000-2003г. около 720 х.лв
• Проект “Красиво Велико Търново” 1999-2003г. около 1500х.лв.
• Проект НФ”Култура” 2002-2003г. 9хлв.за стенописи-ц.”Св.Димитър”

На територията на Стария град се намират множество културни обекти като: 13 музея и експозиции, 5 културни институции, 6 църковни сгради, 3 общински художествени галерии, 5-6 частни художествени галерии, 4 библиотеки, 4 училища, факултет по изобразителни изкуства на ВТУ”Св.Кирил и Методий”, американския колеж “Аркус”, 3 читалища, много ателиета на художници и архитекти, творчески бази и домове, офиси на културни и европейски проекти, клубове. Така в продължение на годините без да губи своите традиционни жилищни функции и обществени пространства, Старият град е създавал и създава трайни традиции на артистично общуване и духовни контакти. Впечатляващи са състоялите се преди години културни прояви на национална програма “Сцена на вековете”, спектаклите на открито в крепостта Царевец - "Ивайло”, ”Калоян”, ”Хамлет”, “Нестинарка”, на Софийската опера, както и провежданите в последно време естрадни и рок-концерти, ревюта, благотворителни коктейли и туристически атракции на Царевец. Днес се реализира и един доста богат културен календар с национални и международни участия. (Приложение 7)

През 1997 на 24 ноември в Брюксел, град Велико Търново получава Специалната награда на Европейския съюз за устойчиво развитие в централна и източна Европа.

В старинната градска част се намират около 3120 броя жилища в 2270 сгради. От тях само 150 броя са съвременни и с масивни конструкции, а останалите са паянтови и полумасивни сгради, значително остарели. Голяма част от старите къщи вече са достигнали максималния процент на амортизация и физическа износеност и се използват повече от определения срок на годност /60 години/. Те не съответстват на изискванията за ползване и за качествена жилищна среда. Някои не се обитават и са изоставени предвид изгниване и износване на градежа. Годишно по ЗУТ се премахват около 20 стари сгради поради негодност за ползване или застрашаващи сигурността и само някои от тях се преизграждат. Друга част от старите сгради се стопанисват и поддържат добре. Те са на повече от сто години и за радост на специалисти и гости са успели да запазят своя архитектурен и народен образ.

В приетите български критерии и технико-икономически показатели за запазване на годния сграден фонд, паянтовите сгради години наред не са били обект на опазване освен, когато са били защитени като единични паметници на културата или "в ансамбъл". На тяхно място се е осъществявало ново строителство, но то се е и ограничавало за да се предотвратят реконструкции нарушаващи архитектурно-художествения образ на селището. Така дейностите като: отреждане на имотите в градоустройствените планове за “обществено строителство”, отчуждаване на сградите, тяхното включване в програмите на общината за проектиране и строителство от специализирани строителни организации и връщане на собствениците отново в тях, от една страна доведоха до хармоничното изграждане на част от архитектурните ансамбли и тяхното благоустрояване, но от друга - до липсата на поддръжка, до незаинтересованост от страна на собствениците, разчитайки само на действия от държавата и общината. Тази незаинтересованост продължава и днес, като за изминалата 2003г. инвестиционното проектиране и строителството в територия на старата част е отчетено като слабо. Издадени са само 67 разрешения за строеж, предимно за ремонти, преустройства на сградите и за огради на поземлените имоти. Принципно новите текстове в ЗУТ са общи за всички видове сгради и едва в допълненията от 2004г. се дефинира определена специфичност и ограниченост, касаеща териториите на културно-историческа защита и сградите - паметници на културата, предимно от категории "световно”, “национално” и “местно значение”. В последно време се наблюдава развихряне на "кича” и “украсяването” на старите сгради от категория “в ансамбъл” по главната улица и в самите квартали. Продължава да се окачват най-причудливи реклами, изменящи до неузнаваемост образа им, да се обшиват фасадите с пластмаси, мрамори, керамични плочки, дограмата им да се подменя с алуминиева, все по-малко да се използва дървото, камъка и мазилката, определящи характерния архитектурен стил и епоха. Основни причини за горните действия са липсата на достатъчно специфични текстове в законовите постановки и на финансови възможности от страна на държавата, общината и собствениците за опазването на сградите-паметници на културата, поради което се налага неотложно изготвяне на нормативна база и предприемане на спешни мерки за спасяване историческата памет на нашия град.

През последните години добър успех в поддържането на сградите и тяхната среда постигнаха проектите "Красива България" и "Красиво В.Търново". По тези проекти, благодарение на финансовото участие на спонсорите, Общината и собствениците се почистиха, обновиха фасадно и спасиха много от сградите паметници на културата, разположени по туристическите маршрути и кварталите.

Повечето от улиците намиращи се в старата градска част са от периода на Възраждането. Те са с ниска проходимост и характерна настилка от калдаръм. Такива са ул."Г.С.Раковски", ул."Въстаническа", ул."П.Типографов", ул."Поп Матей Преображенски" и др., за които е въведен различен режим на организация на движението с поставяне на знаци и на метални стълбчета, за осигуряване на пешеходния и туристическия поток. Преминаването през територия на Стария град на значителен брой автомобили и паркирането им е основен проблем за него, както и за всички други исторически градове. Например, много от обществените пространства изгубват историческата си функция, като площадът "Самоводски пазар" е превърнат в паркинг за 28 автомобила, площадът зад халите - също, главната улица с обособените зони паркиране е пренатоварена и т.н. Предстои поетапно решаване на тези въпроси с определяне на възможните места за изграждането на подземни, надземни и многоетажни паркинги, обслужващи и живущите и туристите. В перспектива, в съответствие на ОГП и на общия транспортно-комуникационен план трябва да се актуализират и реализират входовете и връзките на транспортния поток от север и изток, необходимите паркоместа в тези зони и подходът към природните забележителности и местата за организиран отдих на туристите, жителите и гостите на града.

Съществуващото електрозахранване в старата част на града е сравнително добро. Мрежата за ниско напрежение е изградена кабелно и въздушно в някои части на кв.“Варуша”. Уличното осветление е обновено в периода 2001-2002г. Предстои завършването на това обновление.

Първа ще бъде захранена с газ т.н."Контактна зона", а за останалата територия на старата част газификацията ще бъде въпрос на бъдеще въпреки, че с нея биха се решили удачно проблемите за отопление на жилищата и екологията.

По-голямата част от водопроводната и канализационната мрежа в кварталите "Варуша" и тези южно от ул."Ст.Стамболов" е строена през 30-години на миналия век и е силно амортизирана. Съществуват още стари турски канали -"гиризи", които отвеждат водите по ската, направо на скалния венец над р.Янтра. Подобно е положението и в кв.”Света гора”. Най-критично е състоянието на ВиК мрежата по ул.”Опълченска”, където липсва линеен канал, а по нея се осъществява подходът от север на туристи и гости. Неотложно е изготвянето на етапна програма за проектиране и изпълнение на амортизираните участъци въпреки, че все още остават нерегламентирани текстовете в ЗУТ, отнасящи се до поддръжката на ВиК мрежата и водещи до прехвърляне на отговорностите.

Съществува ценен опит в специализираното управление на Стария град в последователните периоди:

Трябва да се подчертае значението на първия период, когато единен субект на управление – дирекцията (ДУКАР) упражнява комплекс от функции на местно ръководство и надзор върху териториите на КИН, като единен обект на управление със специализирана строителна организация. Това е времето и на най-активна консервационна дейност. Вторият период се характеризира с опитите за по-рентабилно използване на фондовете на Стария град, управление и координация на проектирането, строителството, благоустрояването, реставрацията и консервацията на паметниците на културата и тяхното финансиране, както и изграждането на сгради от собствениците по стопански начин. Това са периоди на централизираното държавно финансиране, с целеви средства в местните бюджети и по постановления. В третия период, предвид настъпилите законодателни, икономически и структурни промени, липсата на достатъчно средства по държавната субсидия за опазване на паметниците, за неотложни работи и ограничените общински бюджети дейността е крайно свита. Специалистите са принудени да се насочат към по-гъвкава политика за осигуряване на средства за консервация, реставрация и поддръжка главно от други източници чрез участие в проекти, програми, в партньорство с неправителствени организации и институции, участие в национални и европейски форуми и семинари за популяризирането на КИН. Направени са нови стъпки и в управлението на част от общинския фонд, като през 2003г. по решение на Общинския съвет АЕК "Самоводска чаршия” се предостави за стопанисване на общинската фирма "Царевград Търнов" ЕООД, във връзка с нейното по-ефективно предлагане като цял туристически обект.

Заслужава внимание и близо 100-годишният опит в изготвянето на устройствени планове за управление на гр. В.Търново. (Приложение 8)

През 1877г. офицера Сухомлинов прави първия кадастрален план на града, който е запазен само като снимка. Следва изготвянето на подробен кадастрален план и на първият регулационен план, одобрени през 1907г. Последният не се приема от търновци и не е приложен изцяло за старата част поради факта, че не е съобразен с теренните, архитектурни и историческите ценности. Продължават да се изработват регулационните разширения на града на запад – 1932г, 1946г и на първият застроителен план през 1958г. През 1968г. е одобрен и общ градоустройствен план, който предвижда за старата част два варианта. Първият вариант е за пълна реставрация, но не се приема и втори - запазващ групи от сгради и квартали с архитектурна и историческа значимост. Следват редица застроителни разработки на квартали и райони: кв."Трудов фронт" /сега "Св.Гора"/, кв.”Асенова махала” - през 1970г., улично-регулационния план на "Варуша"–1971г., ЗРП на централна градска част–1972г., на кв."Работнически" -1976г. и т.н. “Контактна зона”–1980г. Всички те са вече морално остарели и се нуждаят от обновяване и актуализиране. През 2003г. Общински съвет – Велико Търново одобри новата актуализация на общия градоустройствен план на града от 1996г. (ОГП) заедно със специфичните правила и нормативи за застрояване на териториите. Предстои да се изготвят ПУП-ве за кварталите на старата част, координирани с посочената юридическа защита, отлична основа за стабилна устройствена политика.

Територията на Стария град е богата на зелени площи, имайки в предвид естественото озеленяване на историческите хълмове като Царевец, Трапезица, Момина крепости, Света гора, поречието на р.Янтра и прилежащите горски масиви на крайградските територии от север и изток. В околностите са разположени много природни и културни забележителности и паркове, които се използват за отдих и спорт, като местността “Ксилифор”, “голямо и малко лако”, римските чешми, парка-дендрариум “1300-години България”, Арбанаси и др. Поддържането на парковете и резерватите в последните години се извършва по програмите като “Красиво В.Търново” - за хълма "Св.гора" и "От социални помощи към заетост" - за Царевец и Трапезица. Тези терени са почистени и организирани по нов начин, като част от зелената система на града. Частично е ликвидирано строителното сметище натрупано през годините в т.н. “Френкхисар” под Царевец. Предстои да се почисти поречието в тази зона за да се организира като подход за излетите на гражданите към Ксилифор и Арбанаси.

Основните замърсители в старата част са бившите промишлени предприятия “В.Мавриков”, “Родопа”, "Етър” и “Момина крепост”, които за сега не работят, но остава въпроса за бъдещото използване на териториите и тяхното интегриране.

Анализът показва, че въпреки изброените положителни оценки в Старият град съществува остра проблемна ситуация по отношение на неговото състояние. Тя е свързана с общата криза на дейността по опазване на културното наследство в преходния период, като остаряла нормативна база, твърде централизирана система за управление, силно ограничено държавно финансиране и др.

Ето някои от по-важни последици за това:

В преходният период Държавата рязко ограничи средствата за опазване на паметниците на културата, които сега са 300-500х.лв. ежегодно, при около 40 000 обявени и декларирани паметници на културата в страната. Традиционните източници на финансиране (държавно и общинско) са крайно недостатъчни, а липсва цялостна стратегия за финансиране, която да използва пълния спектър от възможни източници на финансиране и да ги стимулира.

Поради това консервационната дейност днес е силно ограничена, липсват ясни перспективи и стратегия за нейното развитие. Действията в тази област са инцидентни и не координирани.

Като общ резултат се наблюдава задълбочаване на процеса на физическа деградация на културното наследство (Приложение 9)

Значителен процент от паметниците са в аварийно състояние. Голяма част от собствениците на паметници, главно физически лица, не са в състояние да поемат тежестта на консервацията на своите къщи, извършват неконтролирани промени в тях или ги превръщат в доходни търговски обекти, с всички рискове за културната им стойност.

Особено тежко е състоянието на някои от археологическите паметници, например: обектите с незавършена реставрация, напречните крепостни стени и южния сектор в АМР"Царевец", археологическите останки в АМР"Момина крепост", археологическите обекти, някои от църквите и крепостни стени в АМР"Трапезица", "Шишмановата баня" и др., които не предизвикват интереса на публиката, тъй като не разкриват своята изключителна стойност.

Липсва ясна стратегия и правила за използване на културните фондове на Стария град, за възможностите за продажба на някои от тях и за координиране на различните интереси в него. Ценни паметници остават затворени и недостъпни за широката публика, предимно с ведомствени функции или частна собственост. Обекти със силен социално-икономически ресурс се ползват крайно неефективно, без ясни правила и без абсолютно никаква полза за града и неговото културно наследство. Ниският жилищен стандарт не стимулира постоянното обитаване и усилва тенденциите към обезлюдяване.

Културният туризъм все още не е развит на съответното равнище. Липсва икономическата връзка между "култура" и "туризъм", липсва достатъчна съвременната реклама и маркетинг на културния ресурс, ориентирани към националните и европейските пазари. Той за сега е едва 3% от туризма на България.

Системата на общинското управление на Стария град е общата за града. Субектите и механизмите за управление, формирани при други обществени условия вече са неефективни. Например, единния субект на управление "Кметството на стария град" е заменен със други общински и държавни субекти, които също не са достатъчно координирани помежду си (отдел "Култура и КИН", техническата администрация за района на стария град, Регионален исторически музей, АИМ при БАН), всеки с различен обхват на дейност, в резултат на което Старият град не е единен обект на управление и неговите проблеми не могат да се решават комплексно и координирано. Липсва законово регламентирано местно ръководство и надзор върху градската система културно - историческо наследство, чиято интегрална част е Стария град. Недостатъчно е гражданското участие в процеса на управление. Липсва връзката между проектанти, строители и населението.

Техническата инфраструктура е наследена такава каквато е била през различните етапи на развитие на града и е разположена на изключително сложен терен. На места инженерната В и К-мрежа е силно амортизирана и се нуждае спешно от проектиране, поетапна реконструкция и обновяване. Улиците са препълнени с моторни превозни средства, а хаотичното паркиране унищожава обществените пространствата и зелените площи.

Подробните устройствени планове за територията на Стария град са морално остарели, а за някои части липсват въобще застроителни планове. Трябва да се преосмисли използването на промишлените зони в най-източната част при резерватите, неотложно да се обновят функциите на част от жилищните територии за делова, туристическа, жилищна и смесена обслужваща дейност, както и на исторически създалите се обществени пространства и пазарни средища, на характерните "изгледни площадки", урбанистично да се дефинират природните символи реката и хълмовете-резервати. Липсват специфични планове за реставрация, отразяващи археологическите резервати и паметниците на културата, липсват специфични правила при обновяване на сградите и новото строителство с ограничители за площ, височина и традиционни строителни материали, осигуряващи необходимия баланс за съхраняване на архитектурно-художествения облик и старинната градска атмосфера.

Изброените ситуации създават рискове за необратими поражения върху Стария град и биха отнели шансовете му за кандидатстване в листата за Световно наследство, както и сериозно биха застрашили неговото бъдеще. Необходима е стратегия, която да преодолее това състояние и да набележи стъпки в правилна посока за повишаване ролята на културно-историческото и природно наследство, за създаване на удобна жизнена среда, за подпомагане развитието на туризма, за финансово обезпечаване в процеса на нашата евроинтеграция, за кандидатстване в проекти и програми на Европейския съюз, фондовете за култура, предприсъединителните, структурните и др.

Целите предложени в концепцията се базират на принципите за преодоляване на негативните и развитие на положителните страни. Предлаганите дейности трябва да бъдат баланс между задължения и санкции и финансова и техническа подкрепа. Недвижимото културно наследство за да бъде в полза на нашето общество означава, че от една страна ще бъдат налагани ограничения върху нормалните правила за използване на имотите на собствениците, а от друга - те ще трябва да се компенсират чрез различни стимули, най-съществен от които е финансовата помощ и всичко това трябва бъде гарантирано нормативно.

Юридическата защита обхваща обектите със статут на недвижими паметници на културата и е законово установена, подлежи на актуализация относно списъците, контрола и финансирането.

Договорната защита изисква по-гъвкава политика от Общината за хармонизиране на интересите на обществото и собствениците на имоти в Стария град, чрез сключване на взаимноизгодни споразумения за поддържане или за осигуряване на достъпност на публиката до ценните обекти, договори за замяна на имоти в обществен интерес, разпореждане с общинския фонд и др.

Традиционната защита включва дейността на доброволни граждански организации, които проучват, популяризират и бранят ценностите. Съветът на Европа определя за изключително важна тяхната специфична роля при опазването на КИН и като партньори на публичните власти.

1.2. Включване на територии и обекти от Стария град в Листата на Световното културно наследство.

Особено значение за опазването на културното наследство в Стария град има това номиниране. В настоящата Концепция се прави конкретно предложение за границите на такива територии и обекти. (Приложение 10)

Официалното предложение трябва да бъде направено от Държавата, чрез внасяне в ЮНЕСКО на подробно досие, съставено според определени изисквания и критерии. Номинирането трябва да се предшества от конкретни мерки за решаване на посочената проблемна ситуация в опазването на предлаганата територия. При една последователна консервационна стратегия, реалистичният срок може да е до 2005-2007 г. Предложенията по-долу целят да се помогне именно в тази посока.

През 2002г. по държавно финансиране започна актуализация на списъците на недвижимите паметници на културата за територията на старата част на град Велико Търново. Тя се изготвя от Националният институт за паметници на културата /НИПК/, съгласно разпоредбите на Наредба № 5 на Министерство на културата. Процесът трябва да се ускори и завърши до 2005г.

Ежегодният мониторинг на КИН, на паметниците на културата съвместно с експерти от общината и другите органи по охраната е важно условие за поддържане и опазване на културните ценности и при кандидатстване за финансиране по ДЗ на Министерство на културата, по програми, проекти и др. Документирането, изготвянето на анализ и оценка на съществуващия сграден фонд в Стария град, т.н. инвентаризация, са важни и необходими за по-нататъшната работа на специалисти и проектанти и за информация на собствениците и ползвателите на сгради от тази част. Допълването, събирането и изготвянето на архивна техническа документация за КИН, с електронен достъп до нея от гражданите, е нов подход при използването и опазването на ПК.

Понятието "интегрирана консервация" в по-широк смисъл означава съвкупност от защитни механизми, мерки за физическа консервация и поддръжка на средата, чрез програми за градска реставрация и възобновяване, програми за местно развитие и градско планиране, като се дава приоритет на реставрацията и обновлението на старите кварталите. Затова в настоящата Концепция за пръв път се предлага изготвяне на Генерален консервационен план /схема/ (Тhе Conservation master plan) за територията на Стария град, който ще даде стратегически насоки за: архитектурна консервация, археологическа консервация координирана с археологически проучвания, поддържане на паметниците и спешни аварийни мерки. Тази дейност би дала шанс на археологическите паметници да разкрият своята истинска стойност, като уникални обекти на световен културен туризъм. (Приложение 11)

На базата на приемствеността, на най-добрите традиции в досегашното управление на Стария град и съобразявайки се със световния опит в тази област, Концепцията предлага тип съвременно управление, което може да гарантира равновесието между опазване и използване на неговия уникален ресурс. За тази цел, територията трябва да бъде третиран като единен обект на управление, осъществявано от единен субект на управление със законово делегирани права, за да обхване всички аспекти на неговото устойчиво развитие. Ролята на Общината в това управление може да бъде значително повишена. Бъдещето на Стария град трябва да бъде признато за общински приоритет. Чрез управлението ще се осъществява: местен контрол, надзор и инвестиционна дейност за опазване на културното наследство в територията, като единна система, участие в проекти и програми; административно управление и координация на всички дейности по опазване и използване на териториите; предложения и контрол при стопанисване на общинските фондове в тази част; поддържане и развитие на научно-информационен център с електронна база-данни предвид бъдеща връзка с Европейската информационна мрежа на наследството; постоянен мониторинг върху НПК; партньорство и диалог с МК, НИПК, музеите и др. институции по опазването, със собственици и ползватели, с граждански организации и др.; партньорство с Европейки и международни организации по опазване на културното наследство. Част от тези основни функции могат да се реализират и сега чрез съществуващата общинска структура по отношение на кандидатстването по проекти и за партньорства с европейски специализирани организации по КИН.

Дейността по популяризиране, реклама и маркетинг на ресурсите на Стария град трябва да се развива модерно и на високо ниво. Във връзка с културния туризъм той може да се предлага като цялостен, привлекателен туристически продукт на националния и световния пазар, с всички най-съвременни форми на разпространение и реклама и позовавайки се на натрупания опит. Популяризирането на наследството трябва да се осъществява и чрез участие на общината във форуми, семинари и програми за обмяна на практики и специалисти по опазването на КИН, за развитие на културния туризъм и участие по съвместни проекти със страните членки на Европейския съюз. Вече е факт участието на Общината в европейския проект "Съживяване на градовете и областите на Балканите” заедно с френски градове членове на "Френското национално сдружение на градовете и зоните с историческо и художествено значение" - Байон, Ангулем и Шинон, градовете - Алба Юлия и Търговище от Румъния, Скопие от Македония, Четине - Черна гора и участието на специалисти през т.г в семинарите на тема "КИН културно разнообразие и местно развитие" в Румъния и "Къщите на Балканите-анализ и реставрационни решения” в Македония. В ход е проект на Френското сдружение за децентрализирано сътрудничество и партньорство между историческите градове Байон и Велико Търново, с който ще бъде осигурена мрежа и обмен на практики, на партньорство на технически лица, управляващи, на актуални закони за култура, на ноу-хау в местното развитие и планиране. Съществуват реални възможности за участие на общината с партньори в предстоящите конкурси за проекти в областта на културния туризъм, към програма ФАР, проекта “Красива България” и др. Кандидатстването с конкретни проекти е специфична дейност, изискваща определени познания и контакти, затова препоръчително е да има специалист или специалисти за разработване на проекти в тази област.

Устойчивото развитие в този смисъл означава връщане на традициите в съвременния живот, възможността културно-историческото наследство да се приспособява към новите изисквания и потребности на обществото без заплахи към него, нови подходи в икономическата, социалната, екологическата и културната сфера.

Предложените функции са съобразени с устойчиво развитие на
Стария град, като културно средище и център на европейски културен туризъм, като среда за жизнени традиционни дейности, в съответствие с обществените интересите на града и на местното население. Така респектирайки от една страна културните стойности и автентичността на средата, от друга ще се предвидят условия за по-ефективно използване на съществуващите фондове. Стремежът е да се постигне по-голяма жизненост на Стария град, на базата на баланс между отворени публични функции и относително по-затворени функции, изискващи спокойна среда за обитаване с по-ограничен достъп. На тази база се предлагат препоръчителни функции, които могат да се използват в разработките на подробните устройствени планове за съответните квартали, като:

- Дейности, свързани с културните ресурси: музейни, консервационни, библиотечни, експозиционни, антиквариати, занаятчийски, клубни и др.

- Артистични дейности: театрални и музикални спектакли, концерти, рецитали и др., експозиционни, фестивални и др.

- Образователни дейности: специализирано обучение по изкуства и занаяти, по консервация, читалищни, педагогика на наследството и др.

- Популяризиране, издателска дейност, културни комуникации и др.

- Дейности, интегриращи в европейските културни структури, свързани със седалища на културни организации, центрове и проекти в европейската мрежа, на културното наследство, международни фестивали, дейности, стимулиращи културите и др.

- Туристически дейности: хотелиерство, ресторантьорство, бутикова и сувенирна търговия, заведения със специфична местна кухня, клубове, рекреационни дейности, обекти с режим на рентабилно ползване в обществен интерес и др.

- Информационни дейности, свързани с информационни средища, мултимедийни и интернет - центрове, рекламни и туристически бюра,
представителства, мрежи на визуална комуникация и др.

- Дейности свързани с постоянно обитаване, търговия и услуги, административно управление, сигурност, детски заведения, образование, здравеопазване, комуникации и др.

За териториите на Стария град трябва да бъдат изключени функции, които са чужди на неговия облик и не допринасят за неговото развитие или го застрашават, като: производствено-складови, отделящи вредни вещества или наднормени шумове, както и затворени ведомствено-административни и др. дейности, индиферентни към проблемите на КИН. Съществуващите промишлени зони при гара Трапезица и при прохода за местността Ксилифор би трябвало да се обновят и реконструират, като смесени функции или делови, за нуждите на туризма и отдиха, като изходни точки на маршрутите към природните паркове и забележителностите.

В своята урбанизирана територия Стария град разполага с малко отредени зелени площи, но благоустрояването на поречието на р.Янтра при различните квартали за паркова зона, социализацията на трите хълма като паркове -резервати и на “Френкхисар", би създало условия за използването им от жителите на целия град. Не е за пренебрегване и възможността хълма “Света гора” да се приобщи към градската територия като парк, с развлекателни функции и съответно обслужващо застрояване.

На тази основа се предлага функционална структура на Стария град, която включва:

Трите вида територии проникват една в друга, следвайки една исторически оформирала се градоустройствена ос изток-запад. Жилищните функции са включени по цялата част на Стария град и осигуряват нейната всекидневна жизненост. Особено важно е повишаване качеството на живот в тези територии, което би стабилизирало постоянното им население. Тази структура по принцип не противоречи на действащия ОГП, доразвива го в определена степен, според поставената цел и чрез разработките в ПУП. (Приложение 12}

2.2.Обновяване на сградния фонд

Извършените до сега проучвателни, проектантски и строителни работи са били подчинени на идеята да се съхрани атмосферата на стария град, като се реставрират най-напред паметниците на културата от по-висока категория - национално и местно значение, характерни ансамбли с износен сграден фонд и улици с проблеми по инфраструктурата и общественото обслужване.

Тази положителна идея може да се продължи и в новите условия заедно с предложените три различни подходи и методи на обновяване при:

сградите паметници на културата от национално и местно значение - с проекти за реставрация, след проучване и заснемане, запазване на плановото и обемно-пространствено решение, възстановяване на фасадите, детайлите и архитектурните елементи, използване на разрешени съвременни реставрационни начини на укрепване, както и адаптирането им за нови функции.

архитектурните ансамбли и сгради "за сведение" - с проекти за възстановяване и преизграждане на отделни паянтови къщи или групи, в изключително лошо конструктивно състояние и с проекти за реставрация на полумасивните сгради, като тези по главната улица, запазвайки обемно-пространствената им композиция, точното възстановяване на фасадите, използването на традиционните строителни материали и вътрешна функционална схема съответстваща на съвременните жилища или за други цели.

сградите без архитектурна и др.стойност и свободните терени в териториите на стария град - с проекти запазващи мащаба на околното застрояване, творческо интерпретиране на традиционната архитектура и типичните детайли, съвременна трактовка на жилищата и обектите за обществено ползване.

За Стария град е много важно той да бъде възприеман, като национален и европейски културен кръстопът, разположен на пътните коридори изток-запад, север-юг, в широки европейски мащаби. Във връзка с това предлагаме като функция, обекти ориентирани към европейското културно пространство: мултимедиен център "Велико Търново и европейското Средновековие" (в пространство на двореца), Ресурсен център на европейските културни маршрути (в една общинска къща), Европейски център по реставрация и занаяти (къща в АЕК) и др. На тази основа е необходимо изработването на пълна функционална програма, определяща конкретното предназначение на всички значими обекти общинска собственост и съобразена с консервацията им.

Направеният анализ на състоянието на инженерната инфраструктура и изложените факти определят основните насоки за развитието й в Стария град. Непълнота и липсата на проектно-проучвателни работи, недостатъчните специализирани наблюдения върху основните параметри, които влияят на развитието на инженерните мрежи и съоръжения, необходимостта от запазване спецификата на уличните настилки и трудно определим пътнико-поток и автомобилен трафик, водят до идеи за обновление на инженерната инфраструктура и към осигуряване на достатъчен комфорт за живеещите в районите, на удобства за туристите и т.н. На тази база предлагаме:

• Изпълнение на проектно-проучвателни работи или актуализация и осъвременяване на съществуващите проекти
• Осигуряване на комфорт чрез поддържане в добро състояние на елементите на инженерната инфраструктура.
• Предлагаме съображения и действия в следните насоки:

Предстои изработване на цялостен проект за старата част. Обновлението и реконструкцията на морално и физически остарелите ВиК мрежи и съоръжения ще дададат свобода на проектантите при разработване на изцяло, ново виждане за водоснабдяване и отвеждане на отпадните води. Фактът, че запазването на старите мрежи до голяма степен ще отпадне означава, че те ще бъдат използвани единствено като допълнителни и резервни. Поради големият обхват на проекта и сложността за неговата реализация е необходимо залагане на етапност.

Улици

Малките габарити, като даденост и необходимостта от осигуряване на възможност за преминаване на МПС по улиците дават няколко основни идеи за подобряване на експлоатационните качества на уличната мрежа: Подобряване на носимоспособността на основата на улиците с калдаръмена и др. подобни настилка; Подобряване на отводняването; Ограничаване на автомобилното движение. Запазване външния вид на настилките без загуба на носимоспособност;

Организация на движението

Трябва да се изготвят проекти за места на паркиране след задълбочен анализ така, че да осигури удобство на туристите, в зависимост от техните маршрути и да се освободят от натоварване част от улиците с ограничени параметри. Възможно е да се предвиди сезонен режим на движение, като при нужда част от улиците в района да бъдат затворени за моторно движение.

Енергоснабдителни мрежи и съоръжения

Необходимо е адаптиране на съвременните методи към облика на Стария град за да бъде той съхранен. В тази насока трябва да се отбележи:

• при възможност прокарване на ел. кабели ниско и високо напрежение в канална мрежа;
• при изграждане на газоснабдителна мрежа да се предвидят допълнителни канални мрежи за други ползватели ( кабелни оператори и др.).

Като цяло, основните проблеми на техническата инфраструктура са породени от различните видове собственост на инженерните мрежи и съоръжения и от степента на влияние на общината върху тях. Необходима е пълна синхронизация при изпълнението на ремонтните дейности или изграждането на новите съоръжения. В това можем да се посочим ръководната и координираща ролята на общината, в синхрон и с добрите намерения на всички експлоатиращи дружества.

Освен ефективни планове за управление е необходима и актуализирана
нормативна система. За тази цел се предлага:

Приемане в съответствие на ЗПКМ чл.4 ал.5 на нова Наредба за "Старината част на В.Търново", отменяща остарялата Наредба № 15 "За опазване, застрояване и благоустрояване на старинната част на В.Търново", /Дв.бр. 20/1980г.на КК и КАБ/, съобразена с новите условия за съхраняване и развитие и/или създаване на съответни специфични правила и нормативи към ПУП за всяка една от териториите на средновековната, възрожденската и следосвобожденската част на града.

Разширяване на обхвата на сегашните устройствени инструменти от по високо ниво - чрез Общия устройствен план и специфичните правила и нормативи към него на по-ниско ниво - чрез работните устройствени планове за някои ключови територии

Към новата Наредба предлагаме да бъде разработен План за опазване на Стария град, от типа на тези, които се прилагат с голям успех в европейската практика (например Р.S.М.V. във Франция за защитени зони);

Приемане на Общинска наредба за рекламната дейност в Стария град или нова глава в съществуващата наредба за рекламната дейност, която би регламентирала възможностите и ограниченията за специфични проблеми на рекламните елементи, художествено осветление, оцветяване, градски дизайн, визуална комуникация и др. в тази част;

3. Предложения за финансиране на целите и дейностите.

Стратегията за финансиране трябва да обхване всички възможни източници на финансиране без да игнорира нито един от тях. Като имаме пред вид някои проучвания на Съвета на Европа, насочваме вниманието върху:

- Държавен бюджет. Необходими са усилия за ежегодно включване на обекти от Стария град в Държавната задача за опазване на недвижимите паметници на културата. Приоритет трябва да имат паметниците на културата с висока културна стойност, но с относително нисък икономически ресурс, които нямат други шансове да привлекат инвестиционен интерес. ( археолог. обекти)

- Общински бюджет. Делът на общината при финансирането на консервационната дейност в Стария град трябва да бъде ежегодно определян и приоритетно насочван към обектите с висока културна стойност – общинска собственост. Част от тези средства могат да бъдат осигурявани чрез самофинансиране на управление с делегиран бюджет за дейности свързани с културното наследство.

Участие на собствениците. Техният финансов принос за поддържане на паметниците е предвиден от Закона, но трябва да бъде стимулиран чрез данъчни преференции и формите на договорна защита или облекчения при кредитирането.

Разпореждане с общинския фонд. Различните форми на разпореждания (право на ползване с фиксирана функция, концесии, отдаване под наем, продажба) трябва да бъдат прилагани при ясни условия и правила, за да не бъде застрашена културната стойност на паметниците на културата. Средствата от наеми трябва да се ре-финансират отново в културните обекти.

Международни помощи. Сега се разкриват разнообразни възможности за осигуряване на международни помощи за консервация по линия на редица световни и европейски програми (ЮНЕСКО, ФАР, Красива България,
Световния фонд за паметниците, Световната банка и др.), за които трябва да се подготвят проекти в съответствие на изискванията

- Културен туризъм. Необходима е връзка между "култура" и "туризъм" за осигуряване на целеви фондове от туризма към опазването на неговия културен ресурс.

- Спонсори и дарители. Тяхното привличане е специализирана дейност, която професионално се програмира, организира и не се оставя на случайността.

Освен изброените, световният опит показва и други ефективни източници на финансиране, осигуряващи значителни средства за опазването на културното наследство, за които трябва да намерят съответните законови разпоредби. В Конвенцията от Гранада /1985г./ се препоръчват финансови системи за подкрепи, като създаване на фондове и фондации, НПО. Във Великобритания има “Фонд за архитектурното наследство” и "Лотариен фонд за културно наследство", в Холандия - "Национален фонд за реставрация", във Франция – "Фондация за предприемачество" и "Фондация за културно наследство", в Дания програма за "Възстановяване на градската среда" и т.н.

Създаване на специализиран фонд

Възможно е средствата от различни източници да бъдат акумулирани в общински фонд "КИН"или “Култура”, съгласно Закона за закрила и развитие на културата, с целева партида и да се използват целево за опазване, благоустройство и развитие на Стария град. По този закон е създаден фонд към Министерството на културата - Национален фонд “Култура”. Възможно е и създаване на “Фонд “Културно наследство”, като НПО или друга структура за подкрепа на програми и дейности в тази област.

Категорично трябва да се разграничат задълженията на частния сектор в поддържане на сградния фонд, за което той да се стимулира чрез различни финансови инструменти и тези - на държавата и общините, главно в поддържането на инфраструктурата, зелената система, значимите обекти от национално и местно значение, в съответствие на тяхната собственост.

ЦЕЛ 3. РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ

От посочените по-горе функции особен приоритет има тази на културен туризъм. Неговото модерно развитие днес изисква територията да бъде замислена като цялостен културно-туристически "пакет"от културна , туристическа, информационна и транспортна инфраструктури, съответно допълнени с привлекателни вторични дейности, като културен календар, местни занаяти, кулинария, атракции и др. Всяка от тези инфраструктури трябва да отразява облика на Стария град, например: малки хотели с идентичност, специфична организация на вътрешен транспорт, периферни паркинги, маршрути до туристическите обекти, атрактивни влакчета, визуални площадки към "Звук и светлина", панорамите на града и т.н. Концепцията предлага информационна инфраструктура поне от три информационни центрове с визуална информация за обектите на КИН. Първият от тях вече е изграден по проекта "Красива България" в централната част на града и функционира успешно.

Без съмнение, териториите с отворени публични функции (А) и (Б) ще бъдат "златната мина" на културния туризъм в града. Там са най-привлекателните обекти, свързани чрез мрежата от локални културни маршрути към крепостите Царевец и Трапезица, към средновековните църкви на "Новия град", с подходите и евентуално въжената линия към Ксилифор и Арбанаси. Градските маршрути към най-интересните творения на българската народна архитектура - възрожденските ансамбли, изключителните панорами, църкви и пазарища, занаятчийските улички, като дюкяните в АЕК”Самоводска чаршия”, като улицата на художниците по ул.”Гурко”и т.н. По този начин ще се осъществи желаното интегриране на Стария град в градската културно-туристическа система и свързващата роля на археологическите структури към мрежата от национални и европейски културни маршрути.

Предлагаме изготвянето на проекти/програми за:

За набелязаните цели в Концепцията могат да се разработят етапни програми:

Концепцията представя дейностите и разглежда насоките в близък план, затова е отворена и може да бъде допълвана и изменяна при нужда.

Допълнително към нея ще бъде представено мнението и на френски експерти в областта на културното наследство.

Сегашното съотношение между различните видове собственост на в Старата част е приблизително следното: най-много е частна около 80%, държавна - 6%, общински -10% (публична и частна), собственост на религиозни организации -2%, и смесена (с дял на общинска частна собственост) - 2%. В общинския фонд са включени имоти със статут на паметници на културата от различна категория, имоти без специален юридически статут, както и не застроени поземлени имоти и такива, за които в ПУП трябва да се предвиди възстановяване на изчезнали обекти с качества на паметници па културата по достоверни данни. Този фонд е разпръснат по цялата територия в зони с различен икономически ресурс, който привлича неравномерен инвеститорски интерес. Физическото състояние на имотите е различно.

Разпореждането с общинския фонд е един от възможните източници на средства за финансиране на опазването и развитието на Стария град и мотивите за тона са следните:

• недостигът на средства предизвиква поражения върху паметниците на културата и изисква спешни действия за тяхното спасяване;
• затрудненията на Държавата и Общината да осигурят ефективно ползване, поддържане и експониране на всички паметници на културата;
• тенденциите да се въвеждат пазарните закони и рентабилността на инвестициите в дейността по опазване, както и да се осигурява по-ефективно използване на обществените фондове, представляващи културна ценност.

На тази основа, разпореждането с общинския фонд може да се окаже надежден и гъвкав инструмент за осигуряване на необходимите средства за опазване и развитие, но може да бъде и опасен инструмент, ако не се прилага при определени условия и ограничители, в интерес на паметниците:

• Да не се застрашават по никакъв начин културните стойности и тяхната автентичност;
• Да се предвидят адекватни функции за разпоредените обекти, според предложената функционална стратегия;
• Да се осигури достъпност до ценните културно-исторически обекти;
• Да се гарантирана рентабилността на разпоредените средства, чрез
  предварителни проучвания на потенциалния интерес и очакваните приходи
  от разпореждането;
• Да се гарантира, че средствата получени от разпореждането ще бъдат използвани целево за опазване и развитие на Стария град и се осигури механизъм за внимателно реализиране на разпоредителните действия, под контрола на Общината;
• Да бъдат регламентирани ясни правила, които регулират действията за разпореждане, условията за всеки конкретен обект и изискванията за селекция на кандидатите.

Предлагаме следното принципно групиране на недвижимите имоти общинска собственост, според формите на разпореждане, със съответни принципи и критерии:

Недвижими имоти, които не подлежат на разпоредителни действия и остават за управление и поддръжка от Общината. В тази група се включват обектите публична общинска собственост, притежаващи най-ценен културен ресурс паметници на културата от национално или местно значение и свързани с тях обекти, чрез които се реализира разнообразна културна програма. Те са разположени по принцип в посочените територии с преобладаваща публична функция. Препоръчва се гъвкав режим за тяхното рентабилно ползване в името на колективния интерес, като например общинските приемни да се ползват в едни случаи за специални гости, които носят ползи, в други срещу заплащане, в трети - за културни прояви с широк обществен достъп.

Недвижими имоти с учредено право на ползване, за които е възможно сравнително по-трайно фиксиране на функциите. Групата включва ценни паметници на културата от национално и местно значение с утвърдени съвременни публични функции, които не подлежат на промяна.

Недвижими имоти за отдаване под наем паметници на културата от местно значение, в ансамбъл или за сведение, както и обекти без културно-исторически статут. Предимство в тази група следва да получат обекти със затруднена поддръжка, с нежилищна функция, предимно в сферата на търговията и обслужването.

Недвижими имоти за предоставяне на концесии. Препоръчва се разпоредителните действия в тази група да бъдат ориентирани предимно към паметници на културата от по-ниска категория, с проблеми и затруднения в поддръжката, незастроени имоти и нежилищна функция, с широк достъп, с оглед запазване на обществения интерес. В случаите, когато функцията е относително затворена е необходимо да се постави условие за достъп, например при организиране на временни изложби или други подходящи публични прояви.

Недвижими имоти за продажба. Такива могат да бъдат само обекти -частна общинска собственост или идеални части от съсобственост, в лошо физическо състояние, без индивидуален статут или отделни паметници на културата за сведение, както и не застроени имоти. Те са разположени предимно в посочените територии за функции с ограничен обществен достъп, необвързани с основните туристически маршрути, с предпочитана жилищна функция.

Първа група: Недвижими имоти, които не подлежат на разпоредителни действия

Втора група: Недвижими имоти с учредено право на ползване, с фиксирани функции

1. Административна сграда на ул."Г.Мамарчев" №13 - архитектурен паметник на културата, в момента офис на проект“Красива България”, с универсални културни функции

2. Къща на дейците на културата ул. "В.Завера" № 23 - културен дом, паметник на културата в ансамбъл, с утвърдена публична функция.

3. Къща-музей на "Емилиян Станев"ул "Н.Златарски" N 22 - постоянна експозиция, архитектурен паметник на културата в ансамбъл, с утвърдена публична функция.

4. Административна сграда на музея на Ем.Станев ул. "'Н.Златарски" № 19 - паметник на културата в ансамбъл, развитие на публичени дейности

5. Административна сграда на Регионалния исторически музей ул. "'Н.Пиколо" № 2 - развитие на дейности с широк публичен достъп

6. Административна сграда на АИМ при БАН ул. "'Ив.Вазов " № 29 - развитие на дейности с широк публичен достъп

7. Екскурзоводно бюро ул."Н.Пиколо" №33 - в ансамбъл, развитие на дейности с широк публичен достъп

8. Общинска приемна за гости - ул."Н.Пиколо" №29 - паметник на културата в ансамбъл, представителни функции

9. Административна сграда на ул."Ив.Вазов"№38 - архитектурен паметник на културата, с универсални културни функции

10. Къща ул."Г.Раковски"№33 - паметник на културата, за представителни функции

Трета група: Недвижими имоти за отдаване под наем:

1. Керамична работилница - ул."Н.Пиколо" №27 - паметник на културата в ансамбъл, развитие на дейности с универсални културни функции

2. Етаж от сграда паметник на културата ул."Кап.Никола" №2 - паметник на културата в ансамбъл за обществена функция, предоставена на “Алианс Франсез”

3. Магазин в партерен етаж ул."Г.Раковски"№16 - паметник на културата в ансамбъл за обществена функция

4. Работилница за сувенири от дърво в партер, ул."Г.Мамарчев"16 - паметник на културата в ансамбъл за обществена функция

5. Керамична работилница в партер ул."Г.Раковски"21 - паметник на културата в ансамбъл за обществена и културна функция

6. Оръжейна работилница в партер ул."Г.Раковски"23 - паметник на културата в ансамбъл за обществена функция

7. Тъкачна работилница в партер ул."Г.Раковски"25 - паметник на културата в ансамбъл за обществена функция

8. Магазин за сувенири партер ул."Г.Раковски"18 - паметник на културата в ансамбъл за обществена функция

9. Работилница за дърво в партер, ул."Р.Раковски" 8 - в ансамбъл за обществена и културна функция

10. Работилница за кадаиф в партер, ул."Р.Раковски"10 - в ансамбъл за обществена и културна функция

11. Художествено ателие в партер, ул."Р.Раковски" 15 - паметник на културата в ансамбъл за обществена и културна функция

12. Изложбена зала в партер, ул.”Р.Раковски" 3 - в ансамбъл за обществена и културна функция

13. Фурна-пекарна, ул.”Възстаническа"46 - паметник на културата в ансамбъл за обществена и културна функция

14. Помещение в партер, ул.”М.Преображенски"2 - паметник на културата в ансамбъл за обществена и културна функция

15. Магазин в партер ул.”Г.Раковски”14 - паметник на културата в ансамбъл за обществена функция

16. Магазин за сувенири ул.”Ст.Стамболов"46 - в ансамбъл за обществена функция

17. Занаятчийска работилница ул."Г.Раковски"27 - в ансамбъл за обществена и културна функция

18. Занаятчийска работилница партер, ул."Р.Раковски"29 - в ансамбъл за обществена и културна функция

19. Шекерджийска работилницав партер, ул."Г.Мамарчев"13 - паметник на културата в ансамбъл за обществена функция

20. Бакърджийска работилница ул."Г.Мамарчев" 7 - в ансамбъл за обществена и културна функция

Забележка: Тези общински имоти без №1 и №2 са част от обектите на АЕК"Самоводска чаршия", предоставени са за управление на “Царевградтърнов"ЕООД

Четвърта група: Поземлени имоти с музейни функции държавна собственост с предложение за деактурване и актуване от дъжавна в общинска:

1."Музей Възраждане и учредително събрание"- конака на К.Фичето - паметник на културата от местно значение

2. "Къща-музей Лион Филипов” ул."Кефалов"– архитектурен паметник на културата , с утвърдена публична функция.

3. "Сарафкина къща” на ул. "Гурко" № 88- етнографски музей, паметник на културата от местно значение, с утвърдена публична функция.

Пета група: Територии на археологически обекти и резервати без документирана собственост:

Тези археологически терени съдържат част от най-ценния културно-исторически ресурс на територията с потенциал за експониране на място и важен пункт от мрежата на туристическите маршрути и трябва да намерят съвременно решение за стопанисване.

Забележка: Списъкът на обектите общинска собственост не е пълнен и подлежи на актуализация поради движение на преписките по актуването на собствеността

Тази задача изисква съвместна подготовка на материалите заедно с археолози, историци, специалисти по реставрация и др., в съответствие на Правилника за прилагане на конвенцията за опазване на световното културно-историческо наследство, одобряването им от институции, като НИПК и МК, секциите на ИКОМОС и внасяне на предложението на държавата в ЮНЕСКО. Продължителността като процедура може да е в рамките на две години.

Дирекция “Проучване и изучаване на НПК” на НИПК трябва да завърши започната актуализация на списъците и задачата на Общината ще бъде чрез своите експертите да подкрепи и подпомогне реализацията.

Извършването на ежегоден мониторинг на КИН, на паметниците на културата съвместно с експерти от общината и другите органи по охраната е важно условие за поддържане и опазване на културните ценности, при кандидатстване за финансиране по ДЗ на МК, по проекти и др. Изготвянето на поетапна документация с анализ и оценка на съществуващия сграден фонд в Стария град т.н. инвентаризационни списъци са необходими за работата на проектантите, за информация на собствениците и наемателите на сгради. Допълване на техническата архивна документация за НПК и организиране на електронна информация за гражданите.

"Интегрирана консервация" в по-широк смисъл означава защитни механизми, мерки за физическа консервация и поддръжка на средата, чрез програми за градска реставрация и възобновяване, програми за местно развитие и градско планиране, като се дава приоритет на реставрацията и обновлението на старите кварталите. Затова се предлага изготвяне на Генерален консервационен план /схема/ (Тhе Conservation master plan) за територията на Стария град с насоки за: архитектурна консервация, археологическа консервация координирана с археологически проучвания, поддържане на паметниците и спешни аварийни мерки.

2.5. Евроинтеграция, партньорство и проекти

Тези дейности са коментирани в раздел ІІІ т.1.6. от концепцията

Парадоксално е, че дейностите в съхраняването на паметта и спецификата на града, благоустрояването и поддръжката на териториите на КИН в момента е подчинено на правила и норми изведени за общия случай и на конюктурата на момента, затова предлагаме следните действия:

3.1. Последователно изготвяне на ПУП-ве със специфични правила за кварталите "Асенов", "Варуша", ансамблите "Максим Райкович"и "Гурко"

При разработките могат да бъдат използвани предложенията на концепцията за различни функции в раздел ІV т. 2, т.2.1.

Разработването и трябва да се основава на предимството на интересите на обществото, да се посочат правила за реставрация, реконструкция и обновяване с ограничители за площ и височина на сградния фонд, функционалното преосмисляне на сградите и обществените пространства, за натоварване на транспортните комуникации, възможностите за паркиране, за реконструкция и модернизация на инженерната инфраструктура и начините за финансиране.

Могат да бъдат използвани предложенията на концепцията в различни раздели ІІІ т. 1.1. и ІV т.2.1, 2.2, 2.3 и 3.

Могат да бъдат използвани предложенията на концепцията в раздела ІVт.2.4

3.4.Изготвяне на проекти за реконструкция на ВиК мрежата и поетапна реализация.

Могат да бъдат използвани предложенията на концепцията в раздела ІVт.2.3

Тази постановка е регламентирана в закона за закрила и развитие на културата чл.36 и за дейността му трябва да се приеме съответен правилник.

ПО-ВАЖНИ СЪКРАЩЕНИЯ:

КИН - културно-историческо наследство

НПК -недвижими паметници на културата

ПК -паметник на културата

НИПК -национален институт за паметници на културата

НСОПК -национален съвет по опазване на паметниците на културата

ИКОМОС -Международен съвет за паметниците на културата и забележителните местта

ЮНЕСКО -Организация за образование, наука и култура на Обединените нации

МК -Министерство на културата

ЗУТ -Закон за устройство на територията

ОГП -Общ градоустройствен план

ПУП -подробен устройствен план

МПС -моторно превозно средство

ЗПКМ -Закон за паметници на културата и музеите

ПРИЛОЖЕНИЕ № 5

ОБЩ ГРАДОУСТРОЙДСТВЕН ПЛАН на гр. Велико Търново (ОГП) от 1996г. През 2003г. е одобрена новата актуализация на ОГП със специфичните правила и нормативи за застрояване на териториите от Общински съвет – Велико Търново. За кварталите на старата част ще се изготвят нови ПУП-ЗРП и ще се актуализират съществуващите.

ІV. НАРЕДБИ ЗА НПК И ТЕРИТОРИИТЕ НА КИН

ПРИЛОЖЕНИЕ №6

ІІ.Единични архитектурно-строителни паметници от Средновековието

Ансамбъл"Пиколо" – 11р. ПК 12. Контактна зона – 55бр.ПК

Велико Търново целенасочено отстоява позициите си на национален и международен културен център. Чрез развитие на богато си културно наследство, на утвърдените и придобили широка популярност културни събития и прояви той обогатява духовния живот на жителите и допринася за своето популяризиране в страната и чужбина.

Голяма част от културните прояви се осъществяват на територията на Стария град, там където са разположени повечето културни институции библиотеки, читалища, галерии, исторически, музейни, религиозни, образователни, туристически и архитектурни обекти- паметниците на културата и където уникалните архитектурно-исторически пространства и сгради са предпочитани от организаторите и участниците на различни прояви и събития.

В резултат на благоприятното и добронамерено сътрудничество между общината, културните институции и неправителствените организации се реализират редица културни дейности и събития, на които градът е дългогодишен домакин. Най-значими са международните фестивалите на традиционните и модерни изкуства, Екофестивалът, Балканфолк, пленерите по живопис и графика, а на национално ниво прояви като - традиционният Петропавловски събор на народното творчество, изложбата на художниците педагози, фестивалът на студентските изкуства и др.

За да бъде съхранена паметта на историческите събития и значимите личности в културния календар се включват прояви с ярко изразена художествено–емоционална, демонстративна и познавателна характеристика. Такива са честванията на национални и официални празници, като: 3 март-ден на освобождението на България, 6 септември-ден на съединението, 22 септември -обявяване независимостта на България, на поклонения по повод годишнини от гибелта на загиналите за свободата, тържества и регионални празници, като 7 юли-ден на освобождението на Търново, 22 март-празник на Велико Търново, възпоменателни вечери, ретроспективни изложби, юбилейни чествания на великотърновските държавни и културни институти и сдружения, творчески кръгли годишнини на популярни и уважавани учени, творци и др.

Наред с грижата към професионалното изкуство, специално подчертано внимание се отделя към любителското творчество и подпомагането на читалищното дело. Участието на любителските състави в местни, регионални, национални и международни изяви получава изключително висока оценка от широката публика и от специалистите.

Чрез свои публични прояви активно участват в културния живот и културните институти – Регионален исторически музей - Велико Търново, Регионална библиотека "П.Р.Славейков", Художествена галерия "Борис Денев", АИМ при БАН, чиито сгради и фондове са разположени в старата част. Съвместно с Общината се провеждат национални и местни прояви посветени на Европейските дни на наследството, на различни теми свързани с изкуството, библиотечното дело, историята и археологическите проучвания.

В културната политика е положителна и тенденция за стимулиране на гражданската активност в поддържането на паметниците и паметните знакови места, между които са "Вечният огън", Пирамидата на Царевец, надгробието на майстор Колю Фичето, многото паметни плочи на загиналите в епопеите.